— Имам подарък за теб — каза Сам. — Забравих го в колата. Отивам да го взема.
Докосна ме леко по темето, след което безмълвно излезе и затвори вратата след себе си.
И така, аз продължавах да се чувствам като най-ужасния човек на света, когато той ми подари роклята. Беше коленичил пред мен, подобно на разкаял се грешник, и внимателно наблюдаваше лицето ми, докато я вадеше от плика. Незнайно защо първоначално бях решила, че подаръкът ще бъде някакво оскъдно бельо и се почувствах едновременно облекчена и разочарована, когато видях, че става дума за красива лятна рокля. Изглежда, че напоследък не можех да вкарам емоциите си в ред.
Пригладих плата, загледана в изящните презрамки. Това беше рокля за горещо, безгрижно лято, нещо, което в момента ми се виждаше твърде далечно. Вдигнах очи към Сам и видях, че хапе вътрешната страна на устната си, наблюдавайки реакцията ми.
— Ти си най-милото момче на света — казах му, чувствайки се все така недостойна и отвратителна. — Не е трябвало да ми купуваш нищо. Харесва ми да знам, че си мислиш за мен, дори и когато не съм край теб.
Пресегнах се и положих ръка върху бузата му. Той извърна лице и целуна дланта ми; досегът на устните му с кожата ми накара нещо вътре в мен да се стегне. Гласът ми беше малко по-нисък, когато промълвих:
— Дали да не отида да я облека още сега?
В банята ми бяха нужни няколко минути, докато схвана как точно да облека роклята, въпреки че в това принципно нямаше нищо сложно. Не бях свикнала да нося рокли и в момента се чувствах така, все едно съм гола. Застанах край ваната, за да се видя в огледалото, опитвайки да си представя какво беше накарало Сам да погледне тази рокля и да си каже: Ще купя това на Грейс. Дали беше решил, че ще я харесам? Или си бе помислил, че изглежда секси? А може би просто беше искал да ми направи подарък и това е било първото нещо, попаднало пред погледа му? Не бях сигурна защо за мен беше толкова важно да знам дали е попитал продавачката какво според нея би харесало гаджето му, или е видял роклята да виси на някоя закачалка и си е представил тялото ми в нея.
Загледана в отражението си, си помислих, че изглеждам като някоя колежанка — уверена, красива. Сигурна в това кои части от тялото си да извади на показ, за да изглежда максимално добре. Пригладих предната част на роклята; полите й гъделичкаха краката ми. Можех да видя леката извивка на гърдите си. Внезапно ми се стори извънредно важно да се върна в стаята и да се огледам в очите на Сам. Стори ми се извънредно важно да го накарам да ме погледне и да ме докосне.
Когато се плъзнах през вратата на стаята му обаче, усетих как ме изпълва неувереност. Сам продължаваше да седи на пода, облегнал гръб на леглото и затворил очи, заслушан в музиката, зареял съзнанието си нейде далеч от тук. Погледна ме, когато затворих вратата след себе си. Намръщих се и извих ръце зад гърба си.
— Какво мислиш? — попитах.
Той бързо се изправи на крака и отрони:
— О…
— Единственият проблем е, че не мога да завържа сама връзките на гърба.
Сам си пое дъх и пристъпи към мен. Усетих как сърцето ми започна да бие по-бързо, въпреки че не можех да разбера причината за това. Той хвана връзките, висящи от двете страни на роклята, и ръцете му се скриха зад мен. Вместо да ги завърже обаче, ги пусна и притисна длани към гърба ми; усетих колко бяха горещи през тънкия плат. Почувствах се така, сякаш между пръстите му и кожата ми нямаше нищо. Той положи лице върху шията ми. Можех да чуя дишането му; всеки дъх звучеше някак премерен и сдържан.
— Да разбирам ли, че ти харесва? — прошепнах.
Тогава, напълно внезапно, устните ни се срещнаха. Имах чувството, че са минали векове, откакто за последно се бяхме целували по този начин, с някаква смъртоносна сериозност и настървение. За миг в главата ми проблесна мисълта, че току-що съм яла пица, но после си спомних, че това важеше и за Сам. Той плъзна ръце по бедрата ми, мачкайки плата, заличавайки всяка частица от съмненията ми. Пръстите му се притискаха към тялото ми със силата на неконтролируемия копнеж. Дори и само това, само горещината на дланите му, хванали бедрата ми, беше достатъчно, за да накара нещо вътре в мен да се стегне яростно, толкова силно, че чак болеше. През устните ми се изплъзна тих стон.
— Мога да спра — промълви той, — ако ми кажеш, че не си готова.
— Недей, не спирай.
Коленичихме на леглото и продължихме да се целуваме, а той продължи да ме докосва нежно и внимателно, все едно не ме беше докосвал никога преди. Сякаш не можеше да си спомни някогашните извивки на тялото ми и сега ги откриваше за първи път. Плъзна ръце по гърба ми и нагоре по раменете, а после пръстите му се спуснаха надолу, към оголената кожа на гърдите ми, проследявайки деколтето на роклята.