— Толкова ли сте зажаднели за компания, полковник, че трябва да ме поглъщате за вечеря?
— Когато останем насаме, Зиновия — дрезгаво прошепна Тирон — ще ти покажа колко жадувам за теб. Дотогава ще трябва да се наслаждавам на твоята хубост по единствения начин, който ми е позволен.
Песента продължаваше и докато топлият глас плетеше своята дивна магия, Зиновия усещаше със затаен дъх горещия поглед на мъжа и собственото си вълнение. Тя се бе надявала, че ще успее така да оплете в своите прелъстителни мрежи Тирон Райкрофт, че да го подчини напълно на волята си, но сега й се струваше, че той бе по-близо от нея до подобно завоевание. Въпреки това, като си помисли какви ще бъдат последствията, ако се провали, тя продължи да поставя капаните си. Наведе се до ухото му, за да може той да плъзне поглед малко по-навътре в деколтето й, и му прошепна:
— Видяхте ли градината? Гледката е прекрасна дори нощем.
Отдръпвайки се, Зиновия му се усмихна с безмълвна покана и се плъзна като видение към опасаната със стени градина. Отдалечи се доста от входа и застана под едно дърво, където сияйната лунна светлина се промъкваше между шумолящите листа и хвърляше причудливи отблясъци върху земята и тоалета й. Тя застина в нощната тишина, студена и хладнокръвна като велика жрица в някой римски култ, но спокойствието й бе само показно, защото вътрешно тръпнеше от безпокойство пред това, което щеше да се случи и пред собствените си объркани чувства. Чак сега разбра в пълна сила предупрежденията на Наташа, защото наистина не знаеше какво се крие зад вратата, която бе открехнала. Съзнаваше обаче, че преди да е отлетяла тази нощ женската й хитрост ще бъдат подложени на най-тежкото си изпитание.
След дискретно забавяне Тирон влезе в градината. В началото той стъпваше предпазливо, докато очите му не привикнаха към лунната светлина и измамните сенки и накрая откри тази, която търсеше, полускрита в нощния мрак. Миг по-късно той се отзова до Зиновия и се взря в повдигнатото й лице и сияйните очи, които сякаш отразяваха неговите копнежи, сетне устата му я покори в страстна целувка, която я преряза като остра сабя. Въздишките им се сляха и устните му започнаха алчно да мачкат нейните, езикът му нежно докосваше езика й, проверявайки реакцията й, докато накрая тя се надигна на пръсти и обви врата му. Целувката му определено имаше по-голям ефект, отколкото цялата батарея женски оръжия, която Зиновия се надяваше да насочи срещу него. Тя бе като сладка упойваща медовина, по-омайна от всяка напитка, която бе вкусвала до момента.
Разделиха се задъхани, жадно поемайки си въздух, сякаш бяха препускали диво из степите, но Тирон не се задоволи само с едно отпиване. Жадуваше да получи цялата чаша. Ръцете му се плъзнаха надолу по кръста й, като я притиснаха до неговото мускулесто тяло, а устата му, и алчна, се отвори, за да погълне нейната, мачкайки, притискайки, прониквайки дълбоко в топлите устни. Краката на Зиновия се подкосиха под напора на неговата страст. Нямаше нужда да се преструва, че главата й се е замаяла. Земята около нея се завъртя като бясно кръжащ дервиш и тя загуби и последната си представа, за реалността наоколо. Всички сложни кроежи и изкусни планове се разтопиха под пламъка на неговата изгаряща целувка.
Като извърна лице, за да си поеме въздух, Зиновия се опита да възвърне равновесието на своя разпадащ се свят. Беше замаяна от неговата страстна пламенност, но той си оставаше единствената сигурна опора. Гореща тръпка премина по тялото й, когато устните му докоснаха ухото й и леко притиснаха деликатната мида. Отворената му уста се плъзна надолу по бледата колона на нейната шия, жигосвайки кожата й с изгарящите целувки и нежни докосвания на езика. Зиновия притвори очи, отдавайки се на насладата на неговите блуждаещи целувки, замаяна от първия си досег с чувствените удоволствия. Под напора му тя отпусна морно глава назад, докато тилът й не докосна високата дантелена яка. Сега разкошната огърлица остана комай единствената преграда пред по-нататъшното слизане на устните му. Изкушението бе прекалено силно за Тирон. Той се забави само част от секундата, преди да преодолее оставащото му разстояние и да впие устните си в налетите възвишения над нейното деколте.
Дъхът на Зиновия секна при дръзката атака. Трепетът й се дължеше не само на накърнената моминска свенливост. Той бе породен по-скоро от пламъка на екстаза, който бушуваше във вените й. О, да! Да позволи на устните му да се разходят по нейните гърди я правеше далеч по-щастлива, отколкото да го измъчва с гледката на късче от деколтето си.