Като потисна настойчивия вътрешен глас, който я съветваше да се измъкне, докато не е станало твърде късно, Зиновия продължи да се придържа към плана си и устоя на прекрасните възбуждащи ласки, като си повтаряше, че в крайна сметка това са само милувки, които не можеха да причинят зло. Въпреки това, за всеки случай, постави ръка на гърдите му, осигурявайки си възможност да избяга, ако се наложи.
Тактиката на Тирон бе изковавана в продължение на дълги години и той имаше зад гърба си значителен опит като войник, любовник и съпруг. Вървял бе по бойната пътека достатъчно дълго, за да познава правилата на играта, независимо дали се отнасяше за леглото или за бойното поле. Когато не срещаше никаква наистина ожесточена съпротива, бе склонен да предположи, че врагът не би имал нищо против да се предаде. Смирението на Зиновия можеше да се тълкува като признание за поражение. Но трябваше да напредва крайно предпазливо, за да подсигури позициите си и като вдигна глава, отново впи устни в нейните със страст, на която тя сякаш не можеше да устои. Умелата му маневра целеше да успокои страховете, на девойката, и да възпламени коварно кръвта й. Тогава щеше отново да поднови атаката си и да поощри покорността й, макар всяко докосване до нейната мека, стегната плът го караше да гори от нетърпение да се върне отново на местата, които вече бе завоювал.
Тирон усети, че е спечелил една малка победа, когато ръката, която досега се опираше на неговите гърди, обви врата му. Усмихна се в себе си, щом тънките пръсти се плъзнаха през късата коса по тила му, но не бе загубил напълно контрол и изчака секунда, преди устата му да продължи своето дело, карайки я да тръпне под огнените целувки. Отново отпи от благоуханната роса на нейната шия и дръзко се насочи към още по-съблазнителните места.
Зиновия затаи дъх, когато целувките му се спуснаха леки като снежинки върху гърдите й, но въпреки това възпламеняващата атака, която последва, я завари неподготвена. Преди да успее да се отдръпне и засрамено да го сгълчи за дързостта му, ръката му се плъзна под корсажа й. Този път тя ахна, щом топлите зажаднели пръсти се сключиха около гърдата й, а след това я разголиха под прохладния нощен въздух и изгарящите целувки.
— Не, сър! Не бива! — отчаяният призив бе прошепнат едва чуто, но наранената й скромност скоро се надигна с пълна сила. — Това не е прилично! — тя се опита да го отблъсне, но той я държеше здраво за ръката, като не й позволяваше да се измъкне.
— Сладка Зиновия, не разбираш ли колко страстно те желая? — Горещият му дъх опари нейната кожа. — Аз съм мъж, изцяло обладан от копнежа да те имам. Отдай ми се, любов моя.
През целия си живот Зиновия никога не бе изпитвала подобно чувствено удоволствие, както когато неговия топъл език бавно докосна зърното на гърдата й, наелектризирайки всичките й сетива. Усещаше, че течният огън, който бавно се разпространяваше по цялото й тяло, скоро ще я погълне. Сладострастието, събудено от похотливата жар на неговата уста, подкосяваше волята й да се съпротивлява, защото тя страстно желаеше всяка прекрасна, възпламеняваща негова целувка.
Тирон искаше нещо повече от докосванията до подобна сладост. Вдигна глава, за да потърси в блесналите зелени очи някаква следа от страх или колебание, и не намери нищо, което да го откаже от намеренията му.
Като я вдигна в прегръдките си, той се озърна за някое скрито място, където да я дари със сърцевината на своето горещо желание. Не му се щеше всичко да свърши, без преди това да е осигурил някое убежище, където да може търпеливо да се погрижи за нейното удоволствие. Страстта му обаче бе разпалена доста над точката на кипенето. Сега почти нищо нямаше значение, освен да я получи гола в прегръдките си. Всяко прикрито място щеше да му свърши работа, за да я вземе, а ако се наложеше да го направи както са облечени, нямаше да му е за пръв път да преодолява пищни бухнали поли, за да задоволи бруталния любовен плам.
Зиновия с мъка овладя собственото си желание да му се подчини, но някъде в дъното на съзнанието й бе останало незасегнато кътче на здрав разум, което й позволи да види каква лудост би било да се отдаде в миг на безумна страст. С усилие на волята си възвърна частица от присъствието на духа. Както стоеше обгърнала врата му и опряла буза до неговата, тя прошепна:
— Моля те, не тук, Тирон, умолявам те. Ако настояваш на това, ще дойда с теб в квартирата ти.
Боейки се да не пропусне момента на страстта и питайки се дали би могъл да й вярва, когато пламъкът й позатихне, Тирон се взря в нея в нощния мрак, като усещаше с мъчителна яснота болезненото пулсиране в слабините си. Трябваше да излее копнежа си в нейната женска топлина, преди да се е побъркал от това изтезание. Като помисли за очакването и за възможността тя да го изостави, той разбра, че не би могъл да понесе още едно дълго отлагане.