— Искам те сега, Зиновия. Ще ми бъде тежко да чакам.
Тихо прошепната молба трудно можеше да даде представа за бурята, която бушуваше в него. Страстите му го връхлетяха, когато отново долепи устни, за да отпие от сладката амброзия на нейната кожа.
Сетивата на Зиновия експлодираха и за миг тя забрави всичко друго, освен вълните от блаженство, които я заливаха. Само с върховно усилие на волята тя се отърси от тях и си възвърна самоконтрола.
— Нима ще обучаваш девица на едно тъй открито място? — прошепна тя до ухото му. — Където може да ни открие всеки, комуто хрумне да се разходи?
Макар да не му се искаше да отлага момента, Тирон се стегна и откъсна устни от нея, за да се опита да овладее страстта си. Тя имаше право, разбира се. Тази градина не бе съкровеното място, където влюбените биха могли спокойно да се наслаждават на чувствата си. Зиновия заслужаваше много повече, помисли си той, дори само заради това, че я желаеше повече от всяка друга жена, включително. Преди малко повече от три години той бе проявил търпение и нежност към девствената си съпруга. Най-малкото, което можеше да направи сега за тази девойка, бе да се отнася със същото внимание към нея.
— Очакването ще бъде мъчително изпитание за мен, Зиновия, но щом така искаш, ще удовлетворя желанието ти. — Той отново я целуна пламенно и й позволи да стъпи на земята, сетне проследи със съжаление как тя оправя дрехите си. — Ще дойдеш ли с мен сега? — помоли я той. — Каретата, която наех, ни чака долу.
— Ще те помоля за още една минутка — прошепна Зиновия, след като си пое дъх. Още бе разтреперана, а не бе благоразумно да пренебрегва изгарящото желание, което той бе събудил в женственото й тяло. — Ако ме изчакаш тук, ще ида да сменя тоалета си и да взема един плащ.
— Няма да ти трябват — отвърна Тирон, изгарящ от нетърпение да доведе връзката им до края и да удовлетвори сладострастието си. — Ще те топля, а няма да има значение в какви дрехи си, щом стигнем до квартирата ми.
Зиновия се изчерви при намека му. Мисълта, че може да се окаже без дрехи, веднага породи в ума й сладострастни видения за тях двамата без никакви дрехи. Заплахата, че би могла отново да се отзове гола пред напиращата му мъжка страст почти я накара да размисли, но не би могла да се откаже от последния си шанс да се спаси от княз Владимир и да осуети кроежите на Алексей.
— Бих искала да се подготвя за теб.
Тирон отстъпи пред молбата й, проявявайки разбиране към женските й притеснения. Нейно право беше да получи известно време за подготовка и да дойде, когато прецени, че е приключила.
— Последна целувка, преди да тръгнеш — той я прегърна и притисна до себе си. — Тя трябва да ми стигне за дълго.
Зиновия посрещна полуотворените му устни със своите и като се възползва от малкото си познания, плъзна език в неговата уста. Притеснена от собствената си дързост, тя се опита да се измъкне веднага, но малката провокация бе достатъчна, за да възбуди в Тирон желание да удължи целувката. Дълго време мина, преди да я пусне и този път Зиновия не пожела да се измъкне от прегръдките му.
— Още една — примоли се тя. Като обгърна врата му с ръце, тя се притисна до него и усети учестеното биене на сърцето му.
— Трябва да тръгваш, преди да съм те взел още сега, тук — прошепна пресекливо Тирон, а ръката му се плъзна под кръста й и я притисна до себе си. — Не ме мъчи с дълго чакане.
Макар бухналата пола да не позволяваше по-близък досег, неговата молба я накара да осъзнае положението му. Благодарна, че мракът прикрива колко е смутена, Зиновия се отдръпна и го погледна на лунната светлина. Болезнено пулсиращата вена на челото издаваше нуждата му, макар тя да не проличаваше по нищо друго.
— Сега ще отида да се преоблека и да взема един плащ. Ще ме почакаш ли тук?
— Да, любов моя, но побързай!
Тирон почти простена от отчаяние, когато я видя да се отдалечава. Започна да кръстосва градината, опитвайки се насочи мислите си в друга посока и така да облекчи донякъде напрежението, защото знаеше, че ако тя не се върне, щеше да му е трудно да понесе сам дългия път до дома си. Никога преди не бе вземал жена насила, но Зиновия така го бе завладяла, че щеше да му бъде трудно да удържи на изкушението да нахълта в стаята й горе.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА