Задъхана и объркана, Зиновия спря пред входа на градината, за да се поуспокои. Бледа представа за смущението й би могло да даде сравнението с пробита на няколко места фрегата, която влачат към пристанището. Женските й оръжия бяха притъпени и изпотрошени, а платната на нейната самоувереност, който допреди няколко часа се изпъваха от вятъра на самонадеяните предположения, сега висяха на парцали, след като осъзна цялата дълбочина на своята наивност.
Все още задъхана от сладострастния напор на Тироновите ласки, Зиновия се постара да оправи косата и тоалета си доколкото може, но нямаше и най-малката представа как би могла да потуши болезнените тръпки в женското си тяло. Никога не си бе представяла, че може да бъде тъй дълбоко разтърсена от целувките на един мъж, защото никой ухажор не я беше възбуждал както Тирон Райкрофт. Всъщност, като се изключи Владимир, тя никога не бе допускала повече от леко докосване до устните й, да не говорим за огнено завоюване на нейната уста и гръд. Дори сега не можеше да потуши пожара на копнежа, който бушуваше в нея и колкото повече наближаваше момента, когато трябваше да се появи пред погледа на гостите, толкова повече се притесняваше дали ще успее да изглежда достатъчно спокойна, докато вътрешно още тръпнеше от блаженството, в което я бяха хвърлили неговите целувки.
След няколко минути щеше да се наложи да смени дрехите си с Наташа и да се подложи на критичния и наблюдателен поглед на приятелката си, така че знаеше, че ще трябва да си придаде някакво подобие на хладнокръвен вид. Най-много се притесняваше, че ще трябва да се съблече в присъствието на Наташа, защото се боеше, че гърдите й още са зачервени от страстните целувки на Тирон. В себе си бе абсолютно сигурна, че ако Наташа усетеше макар намек за това докъде е стигнал Тирон, играта щеше да приключи още преди да е започнала.
С неуверена ръка Зиновия стисна юздите на своята воля и ги стегна за изпитанието, което я чакаше. Дори ако у Наташа се появеше някакво подозрение щеше да се наложи да го успокои по някакъв начин, за да не оттегли в последния момент помощта си.
С ведър поглед, зад който се криеше огромно усилие на волята, Зиновия влезе в голямата зала и потърси с поглед Наташа. Срещна тъмните, искрящи очи и бавно кимна, сетне с безукорна походка премина през голямата зала. Стъпките й се ускориха, когато стигна до стълбите и тя нахълта тичешком в стаята си. Добрала се до безопасното място, тя се облегна изнемощяла на вратата, дишайки тежко, сякаш току-що бе спечелила трудно надбягване. Постепенно поовладя конвулсиите, които разтърсваха цялото й тяло. Като си възвърна присъствието на духа, тя отиде до прозореца и разтвори пердетата. Алексей пристъпи на осветеното място, за да й покаже, че е там. При вида на подигравателния му поклон тя се отдръпна и си позволи да се усмихне тържествуващо, докато дърпаше обратно копринените пердета.
Когато Наташа дойде, Зиновия вече бе успяла да смъкне стария си тоалет и да облече разкошна кадифена дреха от друг майстор, която с наситения зелен нюанс и семплата си елегантност подчертаваше хубостта й. Тъй като не споделяше напълно възгледите на Наташа, тя бе подбрала тоалета специално за този случай и този път деколтето бе умишлено предизвикателно, за да е спокойна, че пламъците в Тирон няма да изгаснат съвсем, докато стигнат до неговото жилище. Едно бе да си има работа със страстта му, а съвсем друго да й се наложи да отговаря на неговите въпроси, ако заподозреше нещо за мотивите й да тръгне с него.
За да запази все пак някакво благоприличие, Зиновия метна на раменете си един шал, който щеше да прикрие издайническата червенина по гърдите й. Също толкова ревностно, колко бе пазила в тайна първата си среща с Тирон, тя щеше вече да внимава да не издаде нищо за случилото се между тях тази вечер. Дори Али нямаше да узнае.
Като се обърна с гръб към Наташа, Зиновия й позволи да завърже шнуровете на корсажа й, сетне помогна на приятелката си да свали своя сарафан. В този момент се чу звънът на завързани за хамут звънчета, които отбелязваха пристигането на нейната каляска.
— Стенка се връща от Тарасови — каза тя. — Наредено му е да чака отпред, докато не сляза.
— Наистина ли смяташ, че може да ме сбърка с теб? — попита нервно Наташа. Малко бе да се каже, че тя е силно притеснена от кроежите на Зиновия, особено след като чу от самия полковник, че той е стигнал до дуел заради една жена. Не бе споменал как е умряла жената и това я караше да се тревожи за съдбата на Зиновия. Въпреки това виждаше, че момичето е твърдо решено да продължи да следва плана си и ако сега я подплашеше с подобни разкрития, би могла повече да навреди, отколкото да помогне.