— Опитвай се да не говориш със Стенка, за да си помисли, че съм аз — предупреди я Зиновия. — Всичко може да се провали, ако той осъзнае грешката си, защото веднага ще спре, за да те разпита. Ако Алексей ви следва отблизо, това може да се окаже рисковано. Ако Стенка не успее да те види ясно, просто ще предположи, че вози мен. Вече му казах къде да отиде и макар явно ще е пообъркан от желанието ми да си тръгна от празненството, ще се подчини, без да задава въпроси.
— Оставих у княз Жерков впечатлението, че си се разболяла, така че няма да се учуди на моето отсъствие, защото ще предполага, че се грижа за теб. Той обеща да поеме задълженията на домакин, така че ако никой от гостите не види, че си тръгваме, няма за какво да се безпокоим. Къде остави полковник Райкрофт?
— Чака ме в градината. Наел е карета за тази вечер, така че няма да се наложи да вземаме твоята.
Гласът на Наташа се разнесе през синьото кадифе на тоалета, който в момента навличаше през главата си.
— И той, разбира се, с огромна охота изпълнява всичко това, имам предвид да те отведе в квартирата си и прочее.
— Доста охотно — Зиновия отказа да се разпростира повече по този въпрос и затегна корсажа на приятелката си.
Наташа огледа изпитателно във високото огледало новия си облик. Като прокара одобрително ръка по пищната дантела на яката, тя каза:
— Отдалеч Алексей може би няма да успее да ни различи. — Тя се завъртя, за да прецени ефекта от различни гледни точки, сетне раздразнено се намръщи, когато погледът й спря на косата.
— Боя се, че тази посивяла купа сено ще ме издаде. Имаш ли някакъв воал, за да си покрия главата?
— Този ще свърши работа. — Забелязала вече проблема, Зиновия беше подбрала един бял дантелен шал, който бе носила пред княз Алексей и го уви на свободно падащи гънки около главата на приятелката си, така че да прикрива посребрените кичури.
Като се обърна усмихната, Наташа погледна въпросително Зиновия.
— Как изглеждам?
— Красива както винаги — увери я Зиновия. — Сега застани до прозореца, сякаш се оглеждаш за каретата и позволи на Алексей да те види. Щом излезеш, не му позволявай да те наближи дотолкова, че да те разпознае. Докато смята, че съм се качила в каляската, ще му бъде интересно да провери къде искам да отида и ще язди след теб, докато Стенка не спре. Дотогава вече трябва да съм стигнала до квартирата на полковник Райкрофт.
— Алексей знае ли къде живее полковникът?
— Ако не знае, ще се постарае да научи — сухо отвърна Зиновия.
Наташа въздъхна замислено и потупа девойката по бузата.
— Като гледам как те изпиваше с поглед полковник Райкрофт тази вечер, не вярвам да отлага много своето удоволствие. Може би няма да ти бъде лесно да го държиш на разстояние, докато Алексей дойде.
— Ако не успея, ще трябва да виня само себе си — промълви Зиновия, избягвайки погледа на Наташа. Със смайване установи, че все по-малко желае да избегне точно този момент. Трябваше да намери начин да възвърне предишната решителност.
— Трябва да тръгвам — въздъхна Наташа, като си помисли за дългата самотна обиколка из града. Сетне на устните й цъфна закачлива усмивка и тя предложи едно по-привлекателно разпределение на ролите. — Може би трябва да си разменим местата и аз да отида с полковник Райкрофт, докато ти обиколиш самичка града.
Зиновия се разсмя.
— Съмнявам се дали такава промяна в плановете ще доведе до същия резултат.
Като въздъхна разочаровано, Наташа още веднъж оплака неблагодарната си задача.
— Ще бъде тъй ужасно скучно да обикалям сама из града, а полковникът е тъй хубав.
Не последва отговор и с театрална въздишка Наташа се изправи опечалено и оправи шала, за да прикрие по-добре косата си. Приела ролята си, тя повдигна елегантно брадичка и застана до прозореца, преструвайки се, че търси с поглед каретата, като придържаше с ръка пердето. През това време Зиновия стоеше прилепена до стената, докато копринените завеси не закриха отново стаята за външни погледи. Като целуна по бузата приятелката си за сбогом, Наташа потегли и остави Зиновия да чака смълчана, докато не чу звука на потеглящата карета. Изчака още известно време, сетне се осмели да надзърне през един процеп между пердетата. Сърцето й подскочи от радост, като забеляза, че Алексей и неговите наемници са тръгнали след каретата.
Несъмнено той смята, че ще ме изненада и залови неподготвена — доволно си помисли Зиновия. — Добре ще му се отрази да се почувства кръгъл глупак.
Като се уви в черен кадифен плащ и прикри внимателно лицето си с качулката, Зиновия напусна покоите си и бързо слезе по запазените само за Наташа стълби, които започваха от нейната стая. Миг по късно тя се хвърли в прегръдките на Тирон долу в градината.