— Започвах да се чудя дали ще се върнеш — промълви той, като я притисна силно до себе си.
Зиновия отметна глава и като посрещна зажаднелите му устни, се сля с него в дълга целувка, докато не усети, че краката й омекват, а сърцето й започва да тупти бясно. Затаили дъх от предвкусване на следващата стъпка, те се разделиха. Тирон усмихнато хвана ръката й и я поведе към очакващата го карета! Помогна й да се качи и каза на руски нещо на кочияша, тъй като бе научил достатъчно, за да може да се оправя в подобни случаи. Сетне влезе вътре и седна до нея.
— Бързо напредвате, полковник — отбеляза усмихнато Зиновия, когато той затвори вратата зад себе си. — Вече не е толкова трудно да ви разбере човек.
— Ако знаех, че ще дойда тук, щях да започна три години по-рано да уча езика — подхвърли през рамо Тирон, докато се навеждаше да дръпне кожения капак на прозореца. Каретата потегли неочаквано и той се стовари със смях на седалката, после се надвеси над нея, а горящият му поглед потъна в сияйните дълбини на нейните очи. — Стига ми това, че можеш прекрасно да ме разбереш на какъвто и език да ти говоря, прекрасна Зиновия. Само това е от значение за мен. Струваше си да дойда, за да те открия.
— Сигурна бях, че Наташа ти е казала, че тази вечер ще съм на приема.
— Струваше си да дойда в Русия — обясни той. — Що се отнася до тази вечер, много съм щастлив, че се върна, Зиновия. Вече сериозно обмислях дали да не тръгна да те търся и не взема своето, където и да те намеря.
Като вдигна ръка, Зиновия нежно помилва бузата му в тъмнината и напипа следи от засмени бръчици край неговите устни.
— Шегувате се с мен, сър.
Вместо да отговори на това предположение, Тирон прошепна:
— Нямах представа колко дълъг може да бъде един век, докато не ми се наложи да те чакам в градината.
Тънките пръсти се плъзнаха по гърба на орловия му нос, проследявайки благородните очертания.
— А как тече времето сега?
— Боя се, че прекалено бързо.
Палецът й поглади кафявата вежда, сетне връхчетата на пръстите нежно се плъзнаха надолу по гладката буза.
— Какво трябва да направим, за да го спрем?
— Остани завинаги с мен — отвърна той.
Ръката й замръзна, когато забеляза, че сините очи я наблюдават напрегнато.
— Мога да прекарам с теб само няколко часа. Трябва да се върна тази нощ.
— Тогава всеки отлетял миг ще бъде завинаги загубен за мен — промълви Тирон, като обърна лице към ръката й и залепи пламенна целувка на нея. Повдигна глава и леко помилва красивото й лице с устни, както тя бе сторила с пръстите си. — Трябва да побързам да те взема.
— Моля те да не правиш това — въздъхна Зиновия в устните му, долепени до нейните. — По-скоро те моля да се наслаждаваш на часовете, които прекараме заедно и да ги превърнеш в скъп спомен, който да стопля и двама ни. Нима не е по-хубаво да се наслаждаваме бавно на любовта, оценявайки всяка капчица наслада, която тя ни предлага?
Устните му помилваха нейното чело и се допряха до пулсиращата веничка на слепоочието.
— Мъдростта ти ме смайва, Зиновия. Ако не от опит, откъде другаде си я придобила?
— От майка си — въздъхна тя, докосвайки копринените шнурове на гърдите му.
— Мъдра жена. Навярно много е обичала баща ти, щом е оставила родината си и всички приятели, за да дойде да живее тук с него.
— Жертвата не е била толкова голяма, като се има предвид какво ги свързваше. — Печална въздишка се изтръгна от устните й. — Мъчно ми е, че не останаха по-дълго с мен. Княгиня Ана е много далеч от това да ги замести, а княз Алексей е нагъл развратник. Уверявам те, всяка жена би направила по-добре да избяга от него още преди да са ги запознали. Непрекъснато се боях, че може да ме завари неподготвена. Заплахите му вече ми докараха големи страхове, така че смятам за цяло чудо, че още успявам да му се измъкна невредима.
— Заплахите му? — попита Тирон, като вдигна глава и се взря в нея.
Под изпитателния му поглед Зиновия не можа да не се изчерви.
— Княз Алексей ми даде ясно да разбера, че иска да легне с мен и ме заплаши, че ще си навлека огромни неприятности, ако му се съпротивлявам.
— Макар да не мога да го виня, че те е искал, отвращават ме методите му за убеждаване.
— Как точно изразявате и моите чувства, господин полковник.
Устата му се сведе до нейната.
— Радвам се, че дойде при мен доброволно.
Клепките на Зиновия се сведоха и тя позволи на огнените му целувки да я засипят. Мина доста време, преди Тирон най-сетне да вдигне глава, оставяйки я да въздиша блажено. С треперлив шепот тя призна: