— Целувките ти ме изпълват с желание.
— Задоволяват ли те?
— Не, не ме задоволяват — оплака се тя, като с полуотворени устни се наведе към него. — Карат ме да искам още.
С мек смях Тирон махна качулката от главата й и възнагради жадните й устни с нежни, продължителни целувки, докато дългите му пръсти се бореха с връзките на плаща й. Когато копринените шнурове паднаха освободени, той сне кадифето от раменете й и пусна дрехата да падне на седалката зад гърба й. Както кремък, от чийто твърда повърхност се посипват искри, сивосините очи на Тирон проблеснаха от страст, когато бавно прокара поглед по изкусителния разкош пред него. Зиновия го наблюдаваше в полумрака, чудейки се дали не е сбъркала, като е разкрила толкова много. Затаи дъх, когато той вдигна пръст и го прокара бавно по рамото й, милвайки деликатните ключици и плъзвайки ръка надолу, докато не стигна до ръба на дрехата. За миг изглеждаше, сякаш ще се задоволи да следва извивките на шията й, но Зиновия, потръпвайки в предчувствие на момента, когато щеше да продължи по-надолу, се притисна до него с жадно разтворени устни и потърси неговите. Това бе единственото средство, за което се сещаше, да му попречи да продължи към гърдите й, но това бе по-скоро опит да се гаси огъня с огън. Целувката му я разтърси издъно, докосвайки се до самата сърцевина на нейната женственост, събуждайки всички нейни сетива, докато отворената му уста смучеше нейната и жадно пиеше сладката й роса.
Но докато устните му играеха с устните й, Тирон се пресегна към бедрата й и като пъхна ръка под тях, я придърпа в скута си, като се извърна така, че да може да се облегне на седалката. Зиновия едва ли можеше да усети нещо извън целувката, и чак когато тръпнеща си пое дъх, усети, че полата й вече не е под нея. Под бедрата си можеше да почувства дръзкия напор на неговите слабини и твърдите мускули под кадифените панталони. Стресната, тя осъзна, че той е все тъй неотклонно решен да постигне крайната си цел. Всъщност ако имаше малко повече време, би могъл да се възползва от престоя в каретата, за да задоволи своята похот.
Разбирайки уязвимостта си, Зиновия се опита да слезе от скута му, но Тирон нежно я задържа в прегръдките си. Той страстно желаеше тя да остане там, защото за сетивата му бе истински празник да я усеща без безбройните бариери на поли и фусти. Бе сигурен, че нищо не би могло да го възбуди повече от тежестта на меките й голи бедра върху неговите, поне докато не свали и своите дрехи.
— Не ме изоставяй, Зиновия — умолително прошепна той в ухото й. — Приятно ми е да те чувствам толкова близо до мен.
В стремежа си да отклони вниманието й, Тирон отново я целуна, този път без задни мисли, като изпробва здравината на съпротива й. Отворената му уста притисна нейната с неистова алчност, поглъщайки опияняващата й сладост и настоявайки да получи ответна страст, докато постепенно Зиновия не отхвърли задръжките си и не му даде желаното, първоначално неуверено, като позволи на езика й да бъде притеглен в неговата уста, сетне пламенно, като посрещаше дръзките му набези със същата жар.
Щом се отдръпнаха, сините очи усмихнато проблеснаха към нейните, а ръката му се плъзна по гърдите й, преброждайки техните възвишения и долини, и накрая се отпусна на рамото й. Там пръстът уж нехайно се промъкна под шева, който свързваше ръкава й с корсажа.
Зиновия жадуваше да продължи и се притисна до него, а полуотворените й устни замилваха леко като перца неговите. Той сякаш се въздържаше и посрещаше игривите й целувки с известна резервираност. Разочарована донякъде от липсата на плам у него, Зиновия преметна ръце около врата му и като облегна лакти на неговите гърди, се вгледа в лицето му в полумрака.
— Омръзнаха ли ти неопитните ми целувки? — прошепна тихо тя, смутена от угасването на неговата страст.
Тирон се усмихна на нелепостта на това предположение.
— Запленен съм от всяка твоя частица, Зиновия, макар в момента да съм особено изкушаван от твоето облекло.
Погледът му се плъзна надолу и помилва гладките бели възвишения, които се надигаха под тясната черупка на корсажа. Макар тя сякаш да бе забравила какво се разкрива пред него, докато се притискаше до гърдите му, Тирон не снемаше поглед от прелъстителната гледка.
Когато вдигна очи към лицето й, те блестяха като разгорени въглени и, точно както бе искала Зиновия. Открехната му уста се сля с нейната със същата страст, която преди няколко мига бе разрушила преградите на женската й съпротива, но този път Тирон бе решен да продължи по-нататък.
С умело движение на китката той отметна ръкава от рамото й и продължи надолу, помагайки на корсажа да се свлече, докато не освободи възхитителните възвишения от недостойния калъф на роклята. Ръката му жадно обхвана меката топла плът, както бе фантазирал в мъчителните си нощни видения. Окуражен от липсата на съпротива, той дръпна още по-надолу корсажа, докато другата му ръка накара гърба й да се извие, за да се повдигнат още по-нагоре голите й гърди. Нежните хълмчета проблеснаха сияйни и бледи в неясната светлина и го мамеха като сладък и сочен плод след дълго гладуване. Тирон умираше от глад и жадуваше да им се наслади. Ръката му обхвана една гърда, а устата му се склони, затърсила чувствените местенца, като обсипваше с горещи целувки хълмовете и долчинките. Зиновия не можеше да си поеме дъх от страстта. В слабините й се надигна пожар, който се разпалваше с всяка секунда, но Тирон далеч нямаше да се задоволи с постигнатото. Той искаше всичко.