В жаждата си да се наслади на блаженството, което той бе събудил в нея, Зиновия не усещаше как свободната му ръка се плъзва под полата й, докато не се шмугна край бедрото й и не се настани там, където досега никой не се бе осмелявал да я докосне. Ако я бе опарил, нямаше да се стресне повече. Зиновия ахна възмутено и се опита да го отблъсне и да стане. Устата му отново затвори нейната, заглушавайки гневните й протести. Буйният пламък на целувката издаде неговата сладострастна жажда, но само подсили яростта на Зиновия, че е била докосната по такъв неприличен начин. Сякаш я бяха докоснали с главня!
— Моля те! Недей! — изохка тя, като откъсна устата си от неговата. Хвана китката му и се опита да спре напредването й. — Не бива! Недей тук!
Тирон неохотно издърпа ръката си, като му се наложи да повика на помощ цялата си воля. Сякаш се заключи сам в желязна клетка, за да обуздае нагона си и да не я вземе веднага. Макар разпалеността, с която тя откликваше да го бе убедила в нейната страст, не си бе изгубил ума дотолкова, че да се надява да й достави някаква наслада, като я насили. Вече бе решил, че с малко търпение може да превърне Зиновия в любовница, която да му бъде скъпа като съпруга. Искаше бавно да я преведе през нежностите, които си разменят влюбените и да я издигне до такива висини на насладата, че тя да не може да му устои и за в бъдеще. За да постигне подобна цел, трябваше да изчака подходящия момент, само още мъничко.
— Хайде, Зиновия — успокои я той, когато тя притисна ръка до голите си гърди, за да ги прикрие от неговия поглед. Вдигна плаща и го метна върху раменете й. — Успокой се, любима. Няма да ти причиня зло.
Зиновия още тръпнеше от ужаса на неговото посегателство и не бе съвсем склонна да го послуша, когато той я покани с жест да се облегне на него. Като пъхна ръка в процепа на плаща, тя оправи роклята си обратно над гърдите, избягвайки погледа му. Боеше се, че той може да види в очите й страх, различен от онзи който я очакваше. Девойката вече силно се съмняваше, че ще успее да се изплъзне от неговия плам, защото дръзките му ръце сякаш не знаеха прегради. Преди малко тя в миг осъзна докъде ще доведе неговия неотклонен стремеж. Нищо, дори собствената й смърт, нямаше да е в състояние да предотврати любовното сливане, освен ако просто не се махнеше. Гордият ястреб, който бе избрала за своя план, ставаше все по-неконтролируем. Само някакво щастливо стечение на обстоятелствата можеше да му попречи да се спусне върху нея, иначе щеше да бъде отнесена в гнездото му и глътната на една хапка, преди да е изтекла нощта.
Тирон освободи една тъмна къдрица, затисната под плаща, и я пусна в кадифената качулка, докато й шепнеше успокоително.
— Зиновия, докоснах те така, Зиновия, както всеки съпруг и влюбен докосва възлюбената си. Това е нещо обичайно в брака.
— Ние не сме женени! — простена тя. Внезапно си представи дълбоко разтревоженото лице на майка си.
— По-различно ли щеше да се чувстваш, ако бяхме? — попита той и продължи с обезоръжаваща нежност. — Ти сякаш искаш тази връзка също толкова страстно, колкото и аз, а изглежда нямаш представа какво трябва да очакваш. Любима Зиновия, ако ти ми бе върнала докосването по подобен начин, аз сигурно щях да го сметна за прекрасен ордьовър, преди да е започнал същинският пир.
Очите на Зиновия трепнаха и тя го изгледа смаяно, а Тирон сви рамене и се усмихна.
— Нима мислиш, че съм от желязо? Не, любима. Аз съм мъж и те искам така, както мъжът иска жена си. Искам да те докосвам, да те любя и копнея ти да ми отвръщаш със същото. Съвсем естествено е да се даряваме с наслада при нашите срещи. — Той се разсмя, когато тя отстъпи и му позволи да я притегли до себе си. — Мислех си, че знаеш какво да очакваш.
— Никога преди не съм била с мъж — промълви Зиновия и предпазливо се облегна на него. — Моята майка ми бе разказала какво да очаквам от брака, но съветите й бяха някак общи и без особени подробности. Тя явно е смятала, че съпругът ми ще се заеме с тях. Сигурна съм, че сега се обръща в гроба си. Надали е желала такава съдба за мен. Тя бе сигурна, че някой ден ще бъда свързана в почтен брак.