— Ще бъда внимателен като съпруг — обеща Тирон със обезоръжаваща топлота. — Недей да се боиш, че ще те нараня. За мъжа е далеч по-приятно жената да откликва със същата страст.
Като я притисна до себе си, Тирон се облегна на седалката, заслушан в сребърния звън на звънчетата в тихата нощ. Не поднови опитите си да я овладее в каретата, макар да не бе лесно да устои на изкушението от меката плът в прегръдката си. Въпреки това неговото търпение сякаш успокои страховете й. Тя се сгуши по-плътно до гърдите му с приглушена въздишка. Той доволно се усмихна, като притисна буза до челото й и реши засега да оправдае доверието.
Каретата спря пред тясната двуетажна къща, която Тирон бе наел в Немския квартал на Москва. Ако квартирите не бяха такъв проблем по времето, когато пристигна, щеше да си потърси някое по-малко жилище и така да спести нещо от наема, а може би и част от парите, които даваше за почистване. Стаите бяха скромно мебелирани, но все пак достатъчно чисти, за да го задоволят, благодарение на грижите на една тромава вдовица, която редовно идваше да почиства. Но разпоредбите за настаняването на чужденците в града непрекъснато му създаваха затруднения. Налагаше се дълго да язди до казармите на войниците си — руснаци и още по-дълго до убежището на Зиновия.
Като слезе от каретата, Тирон свали Зиновия, сетне плати на кочияша и с нейна помощ като преводач му обеща една доста прилична сума, ако изчака някой и друг час в края на улицата. Каретата затрополи надолу по пътя, а Тирон се обърна към момичето. Вземайки я в прегръдките си, той я целуна с цялата страст, която досега се бе опитал да удържа, сетне се засмя, притегли я и потри нос в бузата й. Това я накара да се изкиска, сетне тръгнаха, олюлявайки, се към вратата.
— Аз съм опиянен от твоята сладост — изтананика той в ухото й.
— Тогава те моля бързо да изтрезнееш, преди да си загубил правия път — предупреди го тя, като хвърли поглед над рамото му, за да вижда къде стъпват. Като го прегърна здраво, тя се стегна в очакване на падането, което изглеждаше неминуемо.
Смехът на Тирон се разнесе надалеч, а Зиновия ахна от изненада, когато той я сграбчи здраво и я завъртя бързо около себе си. Веднага си пролича, че той се владееше прекрасно и само се закачаше с нея, за да излее някак радостта си. Когато спря, тя беше замаяна и цялата омекнала и покорна в ръцете му. Светът продължаваше да се върти бясно и единствената й опора оставаха горещите му устни, които отново се впиха в нейните.
Стигнаха до вратата и Тирон леко се наведе, за да отключи бравата, като се оплакваше от честите й повреди. Най-сетне с въздишка на облекчение той натисна дръжката и бутна с рамо масивната дървена врата. Нахълта в тъмната стая, въртейки Зиновия във въздуха, и затвори с ритник вратата. После, станал внезапно сериозен, той спря и като се опря на близката стена, я целуна отново с пламенна страст. Ръката му се плъзна под коленете й и нейните бухнали поли се усукаха около бедрата му, а краката й се спуснаха на пода между неговите.
— Дай ми секунда да си поема дъх — примоли се безсилно Зиновия, почти смазана под огнения му напор. — Светът около мен се обърна с краката нагоре и още стои на главата си.
Тирон охлаби хватката си, сетне хвана двете й ръце и залепи на всяка от тях по една гореща целувка. После се изправи и като обиколи помещението, запали множество свещи. С небрежен жест посочи стаята, която бе обзаведена съвсем скромно с няколко обикновени стола, малка маса, бюро и два високи шкафа.
Зиновия застана до него и се огледа, съзнавайки, че отсрочката на нейната присъда изтича с всяка мимолетна секунда. Вече бе в гнездото на ястреба; беше само въпрос навреме кога ще стане негова жертва. Макар заплахата да не й изглеждаше вече толкова страшна, целта й си оставаше съвсем друга.
— Доста е чисто — отбеляза Тирон, — но се боя, че е малко голо за женски вкус.
— Изглежда точно както си го представях — отвърна Зиновия с плаха усмивка. — В крайна сметка ти си войник на служба при Негово величество за кратко и скоро ще си отидеш. Въпреки това е учудващо добре поддържано.
— Плащам на една жена да ми чисти и готви — призна Тирон, като сне плаща от раменете й и го сгъна на един стол. Сякаш прехласнат от красотата на безукорната млечнобяла кожа, той посегна и леко прокара длан по рамото й, докато погледът му се плъзна надолу по дрехата й. Запленен от съвършенството на видяното, той разсеяно добави: — Тя идва всеки ден за час-два, но си тръгва преди да съм се върнал. Ако не бе по-тежка от мен с петдесетина килограма, щях да предположа, че се страхува от мен.