— Може би аз също трябва да се страхувам от теб — свенливо промълви Зиновия, усещайки горещината в погледа му и съзнавайки докъде може да я доведе тя. — Едва те познавам, а ето ме насаме с теб.
Тирон я целуна по челото и прошепна:
— Уплаши ли се от мен в банята?
Зиновия не намери сили да се отдръпне, когато устните му обсипаха нейните с леки, бързи целувки.
— Бях вбесена от това, че си се осмелил да ме наблюдаваш, без да си дадеш труда да ме предупредиш, че си там.
Тирон се надвеси над нея със закачлива усмивка на хубавите си устни.
— Щеше ли да ми позволиш да те разгледам, ако се бях издал?
— Разбира се, че не. — Тя се усмихна, сгушвайки се в прегръдките му. — Как можеш да питаш такова нещо?
— Тогава може би разбираш защо не пожелах да се обадя. Изкушението да те гледам как се къпеш се оказа прекалено силно за мен. И сега бих искал да те видя така, както се появи тогава, и да те притисна, както в басейна. — Той продължи да обсипва устните й с леки целувки и попита: — Някой казвал ли ти е колко си прекрасна гола?
Зиновия се помъчи да се отърси от магията на неговите целувки. Съзнавайки вътрешния си трепет, тя се отдръпна от тези устни и очи, способни да я лишат от решителност и воля.
— Жените обикновено се стесняват да говорят за това — отвърна тя през рамо и усети как гърдите му се допират до гърба й, когато той се доближи до нея. — А тъй като ти си единственият мъж, който ме е виждал, то трябва да приема присъдата ти, каквато и да е тя.
Тирон съвсем не бе разочарован от нейната поза, защото тя му осигуряваше прекрасна гледка към едва прикритата гръд. Мекият блясък на кожата й се подсилваше от топлата светлина на свещите, разпалвайки сетивата му дотам, че да се запита дали в жилите му не тече разтопено олово. Съзерцавайки сочните плодове, той сподели какво вижда:
— Гърдите ти са сладки като роса върху медна пита и тъй меки и прелъстителни, че тръпна при самата мисъл, че скоро ще се любя с теб.
Зиновия не можа да овладее руменината, която плъзна по бузите й, когато позволи на въображението си да й нарисува картината. Ако това се окажеше тъй опияняващо, както ласките му досега, тя не бе сигурна дали ще може да понесе тъй голямо блаженство. Но, както побърза отново да си напомни, не бе дошла тук, за да стане негова плячка.
Тирон се наведе и притисна устни в изкусителния й тил, сетне тихо попита:
— Наистина ли се страхуваш от мен, Зиновия?
— До тази вечер не се боях — честно отвърна тя и потръпна в сладостно предчувствие, когато ръцете му се плъзнаха нагоре по кръста й и наближиха гърдите. Затаи дъх от изумление, когато пръстите му започнаха да си играят с техните зърна, които се стегнаха под плата. Като дръпна здраво юздата на отслабената си воля, Зиновия се засмя и се отдръпна отново, хвърляйки поглед през рамо. — Сега определено се страхувам.
— Тогава може би чаша вино ще те накара да се отпуснеш — предложи Тирон и като разкопча дрехата си, затършува в един малък шкаф. Метна небрежно куртката на гърба на един стол, после развърза шнуровете на ризата си до самия си кръст, като същевременно прехвърляше бутилките. Когато се обърна с избраната напитка в ръка, Зиновия осъзна, колко се е променил видът му. Погледът й се плъзна по процепа на ризата и за миг се наслади на хубавите мускулести гърди, тук-таме покрити с къдрави косми. Връхлетяха я греховни видения за момента, когато се бе озовала притисната до тази гръд. Сега споменът изглеждаше също тъй ясен и пагубен за нейното самообладание, както и реалният мъж. При всяка своя крачка и дума, независимо дали бе голяма или малка, героична или обикновена, той проявяваше несравнима мъжественост, която според нея караше другите мъже да бледнеят пред него. Зиновия бе наблюдавала много представители на този пол през живота си и по време на своите пътешествия, така че бе сигурна, че от гледна точка на телосложението почти никой не можеше да се сравнява с полковника, особено пък побелелият княз Владимир. Наистина, достатъчно беше само да си представи стареца по бельо и споменът за голото тяло на англичанина придоби допълнителен ореол.
Тирон се спря до масата, за да налее вино и сетне дойде до нея, носейки само каната, за да й я предложи с целувка.
— Ще си я поделим — прошепна той в устните й. — Твоят вкус ще направи виното по-сладко.