— Зиновия…
Тя рязко се извърна при звука от името си и го погледна със замъглени от сълзи очи. Той стоеше на най-долното стъпало с ръка, подпряна на горната греда и просто я гледаше. Можеше да прочете мъката по лицето му, да я почувства с цялото си сърце; болеше я заради него и заради самата нея, но нищо не можеше да се направи. Трябваше да си тръгне веднага!
— Остани — дрезгаво каза той. — Не ме изоставяй.
Зиновия потърси в себе си сили да му откаже, но гласът й бе заглъхнал и тя можа само да отвори и затвори устата си, докато се мъчеше в безмълвна агония да произнесе думите, които щяха да й помогнат да избяга.
— Остани с мен… моля те…
Молбата му накара сърцето й да се свие. Плащът се изплъзна от отпусната й ръка, а тя направи няколко неуверени крачки към него.
— Трябва да бързаме! Налага се да си тръгна…
Внезапно той се озова пред нея и я грабна в прегръдките си, а тя обви ръце около врата му. Той взе стълбите сякаш на два скока и се затича към светлата ивица, която се процеждаше през открехнатата врата в другия край на тесния коридор. Като влезе в спалнята, той я постави до просторния, грубо скован дървен нар. На прозорците в другия край на стаята висяха тънки перденца, но те бяха достатъчни, за да ги защитят от любопитни погледи.
Устата на Тирон се впи в нейната в болезнено страстна, свирепа целувка, която я прониза като светкавица. Усети я като горяща стрела с огнени пера, която прелита по всичките й сетива, разпалвайки пожар във вените й. Нищо не можеше да спре нейния полет, когато страстта бе разкъсала оковите си и тя мигновено порази целта си, забивайки се дълбоко в сърцето на мъжа, който я желаеше.
Пръстите на Тирон разкъсаха шнуровете на гърба й и миг по късно той смъкна роклята и ризата от коприненото тяло, оставяйки ги да се свлекат около обутите в чорапи крака. Със същото нетърпение се зае да свали и своите дрехи, а Зиновия свенливо приседна на ръба на леглото и сне чорапите си. Тя крадешком хвърляше погледи към стройното му тяло, като се правеше, че масажира челото си, за да прикрие своята недискретност. Широките мускулести рамене, тънкият кръст, плоският стегнат корем бяха точно такива, каквито си ги спомняше, но издутината по-надолу, която свидетелстваше за неговото желание, накара бузите й да пламнат.
Усещайки погледа й, Тирон се пресегна и махна ръката й, за да разгледа по-добре лицето под нея. Виждайки издайническите червени петна по бузите й, той промълви успокоително:
— Няма защо да се смущаваш, Зиновия. Позволявам ти да ме разглеждаш. Дори можеш да ме докоснеш, ако искаш.
Тя го изгледа с болезнено огорчение, тъй като не можеше да разбере неговото мъжко безразличие. Той изглежда изобщо не се притесняваше от голотата си.
Тирон нехайно сви рамене, като видя неудобството й.
— Не се срамувам, че съм мъж и че те желая, Зиновия. Оставям в твои ръце всичко, което съм.
Очите му се разгоряха като въглени, когато сам започна да я изпива с поглед. Като хвана ръката й, той я придърпа към себе си, докато меките й гърди не се притиснаха до неговите. Пръстите му се плъзнаха по освободената от дрехите плът с нежни ласки, карайки я да потрепва с всяко сладостно докосване. Като прокара най-сетне дълга милувка по цялото й тяло, той я целуна с такава жар, че дъхът й секна.
Зиновия ахна и предпазливо постави ръце на широките му рамене, когато той я вдигна и я притисна плътно до себе си. Позата бе доста по-дръзка, отколкото бе предположила в банята, но той и сега не се опита да преодолее последната тънка преграда, а само разпалваше девойката с бавните, изкусителни движения на бедрата си. Топлотата на неговото тяло се разливаше по всичките й сетива, а дъхът й започна да става пресеклив, като всяко негово движение я караше да ахва и да се притиска блажено до него с все по-голяма страст. Той я пусна да стъпи, а огнените му целувки взеха да слизат все по-надолу по белите й гърди. Внезапно Зиновия вече не знаеше къде да сложи ръцете си и с някакво странно нетърпение ги разтърка силно по гърдите му, усещайки под дланите си неговите твърди зърна. Като го обгърна, тя притисна бедра до неговите, жадна да се подчини на зова на инстинкта си и да запълни неописуемата празнота, която крещеше да бъде запълнена, но това не донесе облекчение на пулсиращите й слабини. Като скръцна със зъби от разочарование, тя пъхна ръка между бедрата си с по-дръзко намерение, като почти изкара дъха на Тирон.