— Побързай — примоли се тя, като го придърпа към себе си в леглото. Какъвто и инстинкт да я водеше, той нямаше нищо общо със страха от Алексей.
— Внимавай, Зиновия — дрезгаво промълви Тирон. Бе докаран прекалено близо до границата на силите си, за да устои на подобно сластно мъчение. — Насладата е прекалено силна. Не мога да се въздържам повече.
Отпускайки длан, Зиновия легна по гръб на леглото, потръпвайки от чувствената наслада при допира до хладните чаршафи. Тирон я последва и застана на колене до нея, като обгърна с горящ поглед щедрите дарове на нейната хубост. Сетне се отпусна в леглото и покри разтворените й устни със своята уста, целувайки я с жаждата на човек, който бе прекарал векове в пустинята, копнеейки по нея. Като пъхна ръка под кръста й, Тирон я постави напречно на пухения дюшек, а сетне отпусна стройното си тяло до нейната копринена мекота и нежно разтвори краката й, за да допуснат неговите тесни бедра. Зиновия се напрегна, очаквайки болката да я връхлети, но той прошепна успокоително, целувайки я по слепоочието:
— Скоро ще свърши, любима. Опитай се да се отпуснеш.
Все още уплашена от момента, когато той щеше да проникне през преградата, Зиновия извърна лице и се опита да овладее тръпката си, когато той проникна до нежния щит от стегната непокорна плът. Остра болка прониза слабините й и с болезнен стон тя се дръпна, отнемайки на Тирон и малкото завоювана територия. Тласкан от инстинкта си, той едва не я метна обратно на леглото, за да влезе напълно в нея, защото бе разтърсен почти до корените на мъжкото в себе си. Само с изключително усилие на волята той овладя повелята на инстинктите си. Отдръпна се и я изчака да се поуспокои, сетне отново започна да я целува и милва, извикал на помощ цялото си присъствие на духа, за да запази кавалерското си поведение.
— Извинявай — прошепна насълзена Зиновия под целувките му. — Извинявай.
— Шшт, любима — успокои я Тирон, милвайки слабините й.
Този път Зиновия бе готова да му се отдаде изцяло, възмутена от себе си как е могла да се държи като страхливо девойче, когато тя самата желаеше да се съединят не по-малко страстно от Тирон. Но той не бе особено зарадван от това, което напипа, защото макар да бе проникнал донякъде, тя си оставаше все още почти девойка и прекалено тясна долу, за да го пусне безболезнено до топлата си сърцевина.
Ръката на Зиновия предпазливо се отпусна на гърдите му.
— Може ли да те докосна отново?
— Още не, любима — отвърна задъхано Тирон, разтърсван от напора на своето желание. — Просто се отпусни и ме остави да ти доставя на теб наслада, така и аз ще получа моята.
Само след няколко мига Зиновия вече усещаше, че болката и срамът са отнесени от вихъра на блаженството. Под умелите му ласки и леки целувки тя отново започна да тръпне и стене, а непознати усещания потекоха по разбудените й сетива. Тирон продължи да вае магията си, докато нежните й въздишки не преминаха в стонове и тя не започна да се мята под целувките му. Затрепери с цялото си тяло и внезапно го придърпа върху себе си, насочвайки го към тънкия процеп и жадно надигайки бедра към неговите.
Тирон също бе обладан от сляп порив да побърза и трепереше почти колкото нея, ръцете му сграбчиха бедрата й за последен напор, когато се разнесе далечен звук, карайки го брутално да се отърси от омаята.
— Какво е това? — прошепна Зиновия и се заслуша с надигната глава, после очите й се разшириха, когато чу тропот от конски копита, който се закова точно пред къщата.
— Някой идва — отвърна Тирон, смаян от това нахълтване по никое време.
Зиновия простена отчаяно, осъзнавайки с ужас какво е сторила. Въпреки промяната в намеренията й, всичко се бе стекло така, както бе планирала. След миг Алексей щеше да нареди на хората си да разбият вратата и Тирон щеше да бъде заловен на местопрестъплението, точно както бе замислила да стане.
Като видя страха в погледа й, Тирон я стисна за раменете й я разтърси.
— Боже Господи, жено, какво ти става? Не разбираш ли? Пред къщата има хора и по всичко личи, че идват тук! Не мога да измисля никакво оправдание, докато ти стоиш чисто гола!
Избута я от леглото и като й помогна да се изправи, събра дрехите й. Метна ги на чаршафите до нея и затърси ризата, когато върху външната врата се стовари тежък юмрук и един приглушен глас достигна до тях през дъските.
— Полковник Райкрофт! Трябва да говоря с вас!
— Вдигни ръце — нареди Тирон с притеснен шепот, без засега да обръща внимание на призива. Зиновия се подчини и той й нахлузи ризата, сетне я нагласи около тънкия й кръст.
— И сама мога да се облека — заяви тя, като се съвзе най-сетне и вдигна тънките си пръсти, за да закопчае копченцата между гърдите си. — Ти по-добре се облечи и се скрий някъде!