— Какво?! И да те оставя сама срещу тези хора? — Тирон се засмя грубо, отхвърляйки предложението. — Ако изобщо реша да се скрия, Зиновия, ще те взема с мен.
Заялата брава долу отново се разтърси и груб глас запита:
— Полковник Райкрофт, тук ли сте?
Личеше си, че вратата няма да се поддаде лесно. Тежки юмруци заблъскаха дъските, напирайки да влязат.
— Полковник Райкрофт, знаем че сте тук!
Тирон отиде до прага на спалнята си и се провикна надолу:
— Слизам след минута!
— Трябва да слезете веднага, полковник — разнесе се гневният отговор. — Знам, че болярката Зиновия е с вас. Ако незабавно не отворите тази врата, хората ми ще я разбият.
— Алексей! — прошепна Зиновия. Под въпросителния поглед на Тирон тя се изчерви и засрамено сви изящните си рамене. — Той е наел хора да наблюдават къщата на Наташа.
— Господи, Зиновия! Защо не ми каза по-рано? Можехме да отидем другаде — Тирон нежно я побутна към леглото. — Облечи се и се обуй. Трябва да се измъкнем оттук!
В същия момент думите му бяха подкрепени от тежкия удар на множество яки рамене върху външната врата. Скоро последва нов напън, поставящ на изпитание здравината на дъбовите дъски.
Съзряла възможност да се измъкне от последиците на своите кроежи, Зиновия се разбърза и мигновено се подчини на заповедта на Тирон, който междувременно навлече едни бричове, ботуши и риза. След като препаса сабята си, той я хвана за ръката и я поведе надолу по стълбите. Забави се за секунда, за да провери силата на поредния напън срещу вратата и прецени на око колко време имат, преди дебелите дъски да се поддадат. Сетне вдигна плаща й от пода и като го метна на рамене й, я помъкна към задния изход.
Като постави пръст до устните си, Тирон й махна да остане на място и с извадена сабя в ръка внимателно вдигна резето и открехна вратата. Безшумно, с предпазливи стъпки той се измъкна навън. Забави се няколко секунди, стиснал сабя и огледа сенките, като бавно движеше глава, докато накрая зърна нещо вдясно. Сабята проблесна като живак в нощта и изсъска, спирайки удара на друго острие, насочено от ръката на някакъв човек, покатерил се на няколко дървени бъчви до стената. Викът му накара множество нозе да затрополят към тях. Тирон парира и следващия му удар, но надеждата да избяга със Зиновия бързо се стопи, когато иззад ъгъла на къщата се зададоха десетина задъхани юначаги. Тирон бързо отстъпи, затръшна вратата и пусна резето.
— Качвай се горе! — Той посочи с брадичка спалнята. — Ще се опитам да ги отблъсна тук.
— Трябва да ме оставиш и да избягаш! — отчаяно извика Зиновия.
— Жено, прави каквото ти казвам! — изрева на свой ред Тирон. — Няма да те оставя беззащитна срещу тях!
Стресната от заповедническия му тон, Зиновия стисна юмруци, но опита отново, като извиси глас над трясъка от ударите върху двете врати.
— Ще ме изслушаш ли, Тирон? Знам какво говоря!
— Какво?! И да дам на Алексей възможност да те изнасили, а после да те закара на сигурно място? Казах ти да отиваш горе!
Зиновия изпъшка от отчаяние и тръгна към стълбите точно когато вратата поддаде и множество мускулести мъжаги нахълтаха вътре. Техният вид накара Зиновия да хукне по-бързо, макар да чу гласът на Алексей да крещи нейното име от безопасно разстояние зад стената от мъже. Тирон скочи, за да прикрие отстъплението й, а дългата му сабя заплашително проблесна.
— Хванете го! — изрева Алексей и посочи с дългия си пръст полковника.
Тирон се изсмя презрително.
— Защо не го направиш сам?
Половин дузина мъже се хвърлиха да изпълнят заповедта и веднага отстъпиха с болезнени крясъци и зейнали рани.
— Пълна кесия за този, който успее да хване негодника! — извика Алексей, вбесен от упорството на Райкрофт. — Нали го търсехте! Ето ви го! Направете с него същото, което той ви стори на вас и вашите приятели! Хванете го!
Тирон нямаше възможност да отговори, защото този път цяла дузина яки мъжаги се нахвърлиха срещу него, принуждавайки го да отстъпи нагоре по стълбите. Като се качи на горната площадка, той се хвърли към спалнята и затръшна вратата зад гърба си. Пусна сабята на леглото и препречи вратата с един тежък шкаф. Зиновия смаяно гледаше как той грабва един стол и го хвърля към прозореца. Измъкна чаршафа от леглото и завърза единия му край на възел, после застана до прозореца и измери с поглед малкия перваз под него и разстоянието, което го делеше от земята. Сетне й махна да дойде до него.
— Ще те спусна от перваза до земята, сетне ще скоча след теб! — Хвърли поглед към вратата, която се тресеше от мощните удари, сетне заговори малко по-силно, за да го чуе сред този трясък. — Ако не успея, бягай към каретата и кажи на кочияша да те върне при Наташа! Разбра ли?