Шкафът започна да се люлее и миг по-късно Зиновия се извърна, за да посрещне мъжете, които нахълтаха вътре. Ладислас ги предвождаше, но той се закова насред стаята, след като бледите му очи я бяха пребродили за миг надлъж и нашир, без да срещнат следа от англичанина. Той сне пухкавата кожена шапка от русата си глава, пристъпи до леглото и внимателно го огледа, сетне вдигна поглед към нея. После очите му се спряха на веещите се пердета на прозореца и той бързо прекоси стаята, наведе се над перваза и се вгледа в проснатото на земята тяло.
Зиновия вирна брадичка и се постара да изгледа възможно най-надменно Ладислас, когато той тръгна ухилен към нея.
— Закъсня — съобщи тя. — Англичанинът избяга.
— И сам мога го виждам, болярке. Виждам също красивата играчка, която заряза.
Небесносините му очи се плъзнаха по загърнатата в плаща фигура, сетне се пресегна да докосне една от меките къдрици.
— Позволяваш на моят враг да се наслаждава на прелестите ти, хубавелке. Ще ти простя това, защото очевидно е останало и за другите, но искам да ми кажеш къде е отишъл.
— И очакваш, че ще ти кажа? — смаяно попита тя.
Алексей се подаде на вратата, все още на безопасно разстояние зад гърбовете на другите.
— Не си губи времето с опити да научиш нещо от нея — изръмжа той. — Никога няма да ти каже къде е офейкал любовникът й. Сам ще трябва да го намериш.
Като се обърна високомерно, той изщрака с пръсти към разбойниците и те хукнаха отново навън.
— Помнете! — изпроводи ги той с вик. — Пълна кесия за онзи, който го хване!
Алексей изчака, докато стъпките им отзвучаха, сетне изгледа раздразнено Ладислас.
— Е, какво? Ще оставиш ли хората си сами да го търсят наоколо, или сам ще се опиташ да го уловиш? — той вдигна предизвикателно вежда и с подигравка към грамадния мъж. — Не ми казвай, че се страхуваш от него.
Ладислас посрещна насмешката с изсумтяване.
— Тук има само един страхливец и аз го гледам в момента.
Тъмните очи на Алексей проблеснаха гневно.
— Доколкото съм чул, ти си побягнал, когато англичанинът се появил на сцената.
— Внимавай — заплашително продума гигантът. — Никой няма да забележи липсата на един болярин в този град.
Погледът на Зиновия се прехвърляше от единия на другия. В нея се зароди надежда, че двамата биха могли да се скарат и да забравят за Тирон достатъчно дълго, за да му дадат възможност да избяга. Тя се усмихна иронично на княза.
— Обесникът, който си наел, май не проявява особено уважение към теб, Алексей? Отдавна ли се числи към прислугата ти?
Князът на разбойниците изсумтя шумно при оскърбителното й предположение.
— Никой не е господар на Ладислас. Скъпоценният ти болярин напусна Москва, за да дойде при мен, когато наредих да разпространят в града слуха, че ме интересува един англичанин. Иначе нямаше да ни видиш заедно.
— Значи възнамеряваш да убиеш англичанина? — предпазливо попита тя.
— Ще позволя на княза да получи онова, за което си е платил, след като аз си взема моето — отвърна Ладислас и й се усмихна подигравателно. — Във всички случай, когато приключим с полковника, болярке, за теб няма да е останало много.
— Ако успеете да го хванете — намеси се гневно Алексей. — Сигурен съм, че това забавяне ще ни струва залавянето му.
Ладислас се усмихна самодоволно.
— Обещах ти да го хванем и ще го хванем.
С тези думи разбойникът се обърна на токове и излезе от стаята. Няколко секунди по-късно гласът му се разнесе под прозореца, подканяйки Петров да се изправи най-сетне на крака.
Алексей презрително огледа стаята, сбърчи нос при вида на скромните мебели и внезапно очите му пламнаха, като видя капчиците кръв по чаршафа. Извърна се рязко към Зиновия и я зашлеви с всичка сила с опакото на ръката си, така че я залепи за отсрещната стена.
— Така значи, кучко! Истина е! Ти си се отдала на нехранимайкото!
Зиновия се олюля замаяна, премига няколко пъти, като се опитваше да прогони мъглата пред очите си, сетне разтреперана опипа брадичката си и окървавената долна устна, чувствайки се сякаш върху половината й глава се е стоварила тухлена стена. Смътно усещаше, че от ъгъла на устата й се стича струйка кръв, но не й обърна внимание и изгледа княза със студено презрение.
— В началото бях готова да се отдам на полковник Райкрофт единствено за да осуетя плановете ти, Алексей, но вече ще положа големи усилия, за да спечеля неговата близост. Няма съмнение, че той е далеч повече мъж, отколкото ти някога ще бъдеш.
— Ще видиш как си плащам! — изкрещя Алексей, вбесен от нейното пренебрежение.