Прекомерно раздутата му гордост бе сериозно уязвена от факта, че тя е допуснала в прегръдките си един чужденец, след като му бе отказала на него. Но ето сега се прибави и оскърблението да чуе, че тя съзнателно ще се постарае да се сближи още повече с полковника.
— Ще го видиш да страда единствено по твоя вина!
— Ще трябва първо да го хванеш, Алексей, а не смятам, че ти или наетите от тебе лакеи сте на равнището на подобна задача — язвително отбеляза Зиновия.
— Ще видим, скъпа — изсумтя презрително Алексей. — Разбираш ли, Ладислас и хората му мразят англичанина почти колкото мен. Единствено въпрос на време е кога ще им падне в ръцете. Те ще го чакат в засада, докато се появи, сетне ще го завържат като бясно куче, измъкнало се от клетката си. — Князът пресече стаята и като се надвеси над Зиновия, й се изсмя в лицето. — Веднъж да сложа ръка на него, ще се постарая да запомни тази нощ за цял живот. Преди да го довърша, ще му снема кожата от гърба, а сетне ще се погрижа вече да не е способен да легне с жена до края на живота си.
На известно разстояние от къщата нощният мрак ставаше още по-гъст между дърветата на малка горичка, растяща край прашния път. Там Тирон спря, за да огледа открития участък пред него. Надникна предпазливо към улицата, сетне внимателно проучи крайпътните градини. Никаква тъмна сянка не трепваше в шубрака, не помръдваше дори и кочияшът й бе задрямал на капрата. Тирон тихомълком извади сабята си от ножницата и се промъкна до края на дъбравата, където още веднъж се ослуша предпазливо. Не можеше да се освободи от лошото предчувствие, което го бе обзело с влизането му в горичката. Нещо му изглеждаше някак не наред, въпреки безлюдието наоколо. Не можеше да долови никакво движение или дори съмнителна сянка, които да издадат човешко присъствие. Въпреки това той се бе научил да се вслушва в инстинкта си, когато той го предупреждаваше за опасност. Предпазливо отстъпи заднешком и се готвеше да се обърне, за да хукне назад, когато внезапно главата му избухна от болка. Свлече се на колене, а в очите му безброй ослепителни светлини се завъртяха в бесен хоровод, сетне бавно загаснаха в тъмна сива пепел. През мрака, който го обгърна, той смътно усети как над него се надвесва някакъв тъмен силует и надига ръка, но замъглените сетива не можаха да реагират на време и дебелата тояга отново се стовари върху главата му. Мрачната нощ се сключи над него, изпращайки света наоколо в пълно забвение.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Далечен звън се разнесе в смълчаната нощ и привлече вниманието на Алексей. Той вдигна глава и се заслуша в наближаващия тропот на колелета и чаткането на подкови, съпровождащи пристигането на една карета и голяма група ездачи. Чуха се отсечени команди, когато файтонът и многочислената му стража спряха пред квартирата на полковника. Миг по-късно Ладислас се провикна от коридора:
— Можете да слезете, Ваше високоблагородно светлейшество — той не си направи труда да прикрие презрението си. — Хванахме англичанина!
Думите на гиганта смразиха сърцето на Зиновия и стопиха самоувереността й. Бе така уверена, че Тирон ще им се изплъзне, тъй като неговите способности й изглеждаха почти свръхчовешки, а ето сега трябваше да признае, че е хванат. Сети се отново за заплахите на Алексей. Можеше само да трепери от ужас при мисълта за онова, което му готвеха двамата с разбойника.
— Сега ще видиш! — тържествуващо се захили Алексей.
Като стисна жестоко ръката на Зиновия, той я помъкна със себе си и забързан слезе по стълбите. Наетата карета бе спряна пред входа и Ладислас ги чакаше там с Петров и многобройните си хора. Още двадесетина злодеи бяха останали по седлата на конете си зад файтона.
Като видя колко са многобройни, Зиновия внезапно разбра причината за провала на Тирон при опита му да избяга. Разбойниците бяха достатъчно на брой, за да се опънат мрежа от въоръжени постове на голямо пространство и да му отнемат всяка възможност да се измъкне успешно. Също толкова ясно й стана, че Алексей е обещал голяма сума на Ладислас и хората му, за да осигури изпълнението на заповедите си.
Дългите пръсти се впиха грубо в рамото на Зиновия и тя се смръщи от болка, когато Алексей я блъсна към каретата. Той се надвеси над нея и, доволно ухилен, стисна тънките кости на китката й, като я накара да започне да се гърчи безмълвно.
— Предупреждавам те, моето момиче. Ако се опиташ да направиш нещо, кълна се, че само ще утежниш положението на англичанина.
Ладислас, който наблюдаваше цялата сцена, пристъпи напред с ехиден блясък в бледите си очи и се загледа втренчено в болярина, докато той накрая не се обърна към него. Сетне, сякаш развеселен от объркания поглед на княза, разбойникът се усмихна широко и отвори вратата на каретата.