— Вашата плячка е вътре, велики княже Алексей — обяви той, посочвайки с палец вътре. — Овързан е като гъска, чакаща шиша, точно както го искахте. Вече не е опасен за вас.
— Прекрасно! — въодушевено възкликна Алексей.
Със смесица от ужас и отвращение Зиновия се изтръгна от хватката на Алексей и като опря ръцете си на неговите гърди, го блъсна с всичка сила, като успя да го свари неподготвен. Той се олюля и отстъпи под силата на нейната воля, а Зиновия се обърна бързо и без да губи и миг се покатери вътре в каретата. Алексей веднага си възвърна равновесието и като изръмжа на бандитите да подсигурят вратата от другата страна, се хвърли вътре и я сграбчи за ръката, за да й попречи да избяга, но скоро осъзна, че няма защо да прибягва до сила.
Видът на безпомощно отпуснатото тяло на Тирон изпълни Зиновия с безумен ужас. С безутешен вопъл тя падна на колене до седалката, където той лежеше неестествено прегънат и мъртвешки неподвижен. Ръцете и краката му бяха завързани здраво с дълго преплетено въже. Подобна предпазна мярка несъмнено целеше да го лиши от възможността да се движи свободно и да ги нападне, когато излезе от безсъзнание, което пък я успокои, че поне е жив.
Опасявайки се, че раните му могат да се окажат сериозни, Зиновия потърси следи от кръв под разкопчаната риза по стройната му гръд. Надеждата й се възвърна за миг, когато не намери нищо, но сетне страховете отново се събудиха, когато прокара пръсти по сплъстената му коса и докосна огромен оток, от който се процеждаше кръв. Като поднесе ръка до очите си, от устните й се изплъзна сподавен стон, тъй като зърна голямото тъмно петно, което отразяваше лунните лъчи в мократа си повърхност.
— Това е само началото — увери я Алексей, който усети как се надига страхът й. Циничното му тържество разцъфтяваше с всяка секунда, щом си помислеше каква власт държи в ръцете си. Докато разполагаше с англичанина, можеше да накара девойката да моли за милост. Обеща си, че преди да го довърши, щеше да се постарае тя да пълзи в краката му. Капка по капка щеше да изцежда кървавото си отмъщение от Райкрофт, докато не го превърне в къс гърчещо се от болка месо. — Успокой се, скъпа. Възлюбеният ти полковник още е жив, но скоро ще съжали за това.
— Не можеш да го виниш за моите постъпки! — извика Зиновия и гневно изправи глава, за да го изгледа.
— О, как да не мога, Зиновия — увери я почти мило Алексей. Той нехайно сви широките си рамене, когато каретата потегли. Дори под бледото сребро на лунните лъчи той можеше да види как сълзите се стичат от очите й и се спускат като ручейчета по бузите. Повече от всичко го вбесяваше това, че тя проявяваше тъй дълбока загриженост за полковника, докато явно не изпитваше ни най-малки угризения за мъките, които му бе причинила. Носът му още бе крехък и чувствителен при докосване, да не говорим за малката подутина, която щеше да остане завинаги на мястото на счупването и да загрозява аристократичните му черти.
— Полковник Райкрофт ми отне едно много изискано удоволствие, което бях запазил за себе си, скъпа, и ще го накарам да си плати скъпо за това. — Алексей се надвеси над нея със самодоволна усмивка и обеща: — А ти ще наблюдаваш всичко, красавице моя, като част от наказанието си.
Омразата накара зелените очи да станат студени като лед.
— Запазено за теб ли, Алексей? Мислех си, че възнамеряваш да ме доставиш недокосната на княз Владимир.
Алексей прокара пръст по мустака си и изсумтя с цинично самодоволство.
— Можеше да позволя на съпруга ти да те опита пръв, а можеше и да не му позволя.
Зиновия преглътна думите, които бяха на върха на езика й, защото знаеше, че само ще го раздразни още повече, ако изригне всичките обидни прозвища, които напълно си беше заслужил. Погнусена от самата мисъл, че се намира в една карета с него, тя нежно повдигна главата на Тирон и като се плъзна на седалката, я настани в скута си, без да я е грижа дали кръвта ще изцапа тоалета й.
— О, колко си любяща и нежна към него — подигравателно каза Алексей. — Полковникът сигурно ще ти бъде много благодарен, щом му обясня, че е бил само пионка в хитрата ти игричка. Не се съмнявам, че от устата му ще се леят възхвали за твоята красота и доброта, докато аз режа от слабините му бисерите на неговото мъжество.
Зиновия разтреперана допря ръка до гърлото си и отвърна лице, мислейки с ужас за заплахата и за ролята, която бе изиграла Тирон да попадне в Алексеевите ръце. Знаеше, че никога няма да си прости, ако князът изпълнеше заканата си. Заради нейната собствена съвест щеше да е по-добре, ако пъклените му кроежи за мъст застигнеха само нея.