С иронично присвити хубави устни Алексей се наведе и продължи да я измъчва, намирайки в това удовлетворение за своята ярост и ревност.
— Нали знаеш какво означава това за един мъж, Зиновия?
Изразите му станаха откровено нецензурни и нейното ахване и ужасен поглед само поощриха вулгарността му. Може би червенината по бузите й само да му се беше привидяла, но все пак му бе приятно да си мисли, че циничните му обяснения може да са накарали бузите й да пламнат дотам, че да си проличи дори в полумрака.
— Вече не си девойка, Зиновия, така че разбираш, че не те лъжа. Той вече никога няма да бъде същият и ще трябва да виниш за това само себе си. Предупреждавах те, но ти не ме послуша. Когато приключа с него, той ще е само един никому ненужен евнух.
Ако Зиновия таеше макар и искрица надежда, че Алексей би могъл да бъде умилостивен от нейните молби, не би се поколебала да падне на колене пред него и да го помоли да пусне Тирон, но той очевидно беше полудял от ярост и нямаше да спре, докато не изпълни заплахите си. Тя знаеше, че те не са празни приказки и въпреки че отчаяно се мъчеше да се сети как би могла да помогне на Тирон да се измъкне от клопката, в която го бе вкарала, нищо не й идваше наум. С болезнена яснота съзнаваше, че с всяко завъртане на колелата на каретата тя и нейният безстрашен, но сразен рицар се доближават до страшен край.
Когато каретата влезе в двореца на Тарасови и спря, Зиновия разбра, че не е подготвена нито физически, нито психически за изтезанията, които Алексей им бе подготвил. Налегнаха я мъчителни угризения за дяволския кроеж, който ги бе довел дотук и си казваше, че ако сега й предложат да се омъжи за княз Владимир и обещаят срещу това да ги освободят, тя би се съгласила с радост и дори щеше да настоява да застане същата минута пред олтара.
Ладислас и хората му скочиха от конете и се струпаха около каретата, сякаш очакваха англичанинът да се е свестил и да започне да буйства. Вероятно доста им олекна, като го видяха да лежи в безсъзнание и все тъй неспособен да им окаже и най-малката съпротива.
Алексей нареди на четирима юначаги да отнесат пленника в конюшнята и да завържат ръцете му за гредите на тавана. Като допълнителна предпазна мярка Ладислас разпореди още неколцина да ги придружат с пистолети в ръка, в случай че полковникът се свестеше, преди да са го завързали добре.
Алексей вече не се притесняваше, че Зиновия би могла да избяга, защото тя изглеждаше като прикована към шествието, което той надуто поведе. Така високомерно раздаваше наляво-надясно заповеди на наетите си съучастници, че пропусна да забележи дребната фигурка, която бързо се сви зад един храст, когато хората на Ладислас преминаха с товара си. Не забеляза и как мъничкият силует се прокрадна до Зиновия и я притегли зад същия храст.
— Али! — възклицанието прозвуча като приглушен шепот, но на Зиновия й се щеше да извика от радост, толкова бе щастлива да види някой, който би могъл да й се притече на помощ. — Още ли си тук?
— Както можете сама да се досетите, господарке, Стенка не си дава много зор да бърза за мен. — Ирландката проследи с любопитен поглед отдалечаващите се хора. — Какво все пак прави тук този обесник Ладислас? И княз Алексей с него?
— Али, трябва да ми помогнеш! — Зиновия нямаше време да обяснява. — Полковник Райкрофт е в голяма опасност.
— Е, и сама се сетих за това, като гледам как са го овързали и го охраняват — сухо отбеляза прислужницата. Тя надникна иззад храста към четиримата, които влачеха пленника си към вратата на конюшнята. — Но не виждам с какво мога да му помогна срещу тези зверове.
— Ти си единствената ми надежда, Али, така че слушай внимателно — нареди Зиновия. — Трябва веднага да тръгнеш и да спреш каретата на улицата, преди тези хора да са те видели. Щом намериш Стенка, кажи му веднага да те откара в царския дворец и накарай някой от стражите да доведе майор Некрасов. Кажи на майора, че Ладислас е в града и че над полковник Райкрофт е надвиснала голяма опасност. Веднага трябва да вдигне войниците, за да го спасят. Разбра ли?
— Да, агънцето ми — прошепна Али — но вече трябва да тръгвам! Чувам Стенка да идва! — и с крадливи прибежки тя хукна към улицата, откъдето се разнасяше тропотът на каретата.
Стоплена от искрицата надежда, че Тирон може да бъде спасен, Зиновия вдигна полите си и хукна след мъжете, които се бяха струпали в конюшнята, за да видят как англичанинът си плаща за престъпленията. Тук-таме бяха окачени мъждиви фенери с лоени свещи, за да осветят сцената. Зиновия се промъкна в процепа между широкоплещестите мъжаги и стигна до празното пространство в средата, където стоеше Алексей. Той й хвърли надменен поглед и за миг тя бе обзета от паника, като усети приповдигнатото му настроение. Той се захили с очевидно удоволствие и я помами с пръст да се приближи.