— Идваш тъкмо на време, Зиновия — той нехайно посочи стройното тяло, увиснало под гредата. — Тъкмо се готвехме да събудим хубавия ти любовник с една студена баня. Защо не му се полюбуваш за последен път, преди да бъде обезобразен и осакатен завинаги?
Краката на Зиновия се подкосиха, когато зърна Тирон. Главата му бе безпомощно отпусната между голите разперени ръце, а краката му бяха оковани за две тежки наковални, поставени от двете му страни. Беше останал само по дългите си долни гащи, които носеше под бричовете, но сега и те се свличаха надолу, едва прикривайки слабините му.
Зиновия преглътна болезнения си стон, когато Ладислас се пресегна, дръпна един изрусял от слънцето кичур от кестенявата коса и вдигна главата на пленника. С презрително изсумтяване той я пусна да падне отново и в следващата секунда лиснаха кофа вода върху лицето на Тирон. Главата му се залюля замаяно между раменете, докато водата се стичаше по тялото и смъкна бельото му още по-надолу. Още веднъж ведрото бе напълнено от кладенеца и лиснато върху него. Този път това свести Тирон, той се отърси от замайването и възкликна изненадано. Капчици вода се пръснаха встрани, когато вдигна глава и се огледа. Погледът му се смекчи за миг, когато откри Зиновия, сетне отново стана студен, щом забеляза синината на бузата й и разцепената й и подпухнала долна устна.
Алексей тържествуващо пристъпи напред и доближи лоената свещ до лицето на англичанина, за да го разгледа по-добре.
— Е, полковник Райкрофт, най-сетне се срещнахме.
— Да не си губим времето с представяне — изръмжа Тирон и замижа от светлината, сетне впи поглед в него. — Знам кой си. Краставата жаба, която се опита да принуди болярката Зиновия да задоволи похотта му. Сигурно доста се разстройваш от мисълта, че тя ме предпочита пред теб.
Алексей се разсмя с презрение и омраза.
— Разстроен съм почти толкова, колкото ще си и ти, като научиш, че тя само те използваше за свои цели. Преди няколко дни повереницата ми беше официално сгодена за княз Владимир Дмитриевич. Тя си постави за цел да бъде опетнена от някой като теб, за да избегне този брак. Както виждаш, приятелю, ти бе така глупав да повярваш, че й харесваш, докато тя не дава и пукната пара за теб. Това бе обикновена хитрост, за да се спаси от брак, който я отвращава.
Тирон премести погледа си върху Зиновия и усети, че вестта за предателството й го пронизва като остро копие. Макар тя да пристъпи неуверено напред и да се опита да каже нещо, той внезапно разбра, че Алексей не го бе излъгал. Бяха го използвали! Бе измамен! Направен на глупак! И сега щеше и да си плати за това!
Сините очи студено се отместиха от нея и обходиха ухилените лица наоколо, които го наблюдаваха внимателно. Чу как те избухват в смях, когато някой им преведе казаното. Сред тях разпозна мнозина, които беше видял при първата си среща с глутницата на Ладислас. Личеше си, че те се радват на късмета си най-сетне да го хванат.
— Е, ето че ме пипна в капана си — обърна се той към Алексей. — Какво смяташ да правиш с мен?
— О, приготвил съм нещо специално, полковник. Сигурен съм, че ще страдаш до края на живота си, но това ще ти е за урок, задето се осмели да посегнеш на една руска болярка. Всъщност, приятелю, вече няма да си способен да се любиш с жена до края на живота си. След като те нашибат добре с камшик, ще бъдеш кастриран, а девойката ще гледа всичко.
Тирон скръцна със зъби и се опита да свие крака, за да го сграбчи между тях. Един от хората на Ладислас извика предупредително, но масивните железни наковални едва помръднаха, въпреки огромната сила на Тирон. Въпреки това Алексей се отдръпна на безопасно разстояние и погледна полковника с разширени очи, които издадоха неговия страх. Когато възвърна дързостта си, Алексей кимна отсечено на високия юначага, който се беше съблякъл до кръста и разкършваше могъщите си рамене, обрасли с гъсти черни косми. Това бе Голиатът, който бе избил шлема на полковника с копието си. По всичко личеше, че той с особено удоволствие щеше да се заеме с бичуването на техния враг.
Голиатът вдигна един бич с множество ремъци и застана отзад и леко вдясно от Тирон.
— Стегни се, англичанино — избоботи той. — Обикновено си имам работа с копия и мечове, но те уверявам, че скоро ще съжалиш, че си жив.
Алексей се усмихна, предвкусвайки удоволствието. Застанал с широко разтворени крака, той скръсти ръце като някой мургав султан и зачака първия удар. Гигантът вдигна ръка и завъртя бича във въздуха.