Алексей не бе толкова хитър. Той се изпъчи и се приготви да протестира срещу нахълтването в дома му, но внезапно се задави, когато разпозна човека, който идваше сред разтворилия се шпалир от стрелци. Загубил ума и дума, той падна на колене пред абсолютния монарх.
— Ваше Величество! — треперливо продума той, като гласът му премина във фалцет. — Какво ви води в моя дом в тъй късен час?
— Злодеяния! — мрачно продума цар Михаил и огледа бързо вътрешността на конюшнята. Кимна към приклекналата в реверанс Зиновия и си отбеляза наум насиненото й лице и омачканата рокля, сетне отиде до полковника. Тирон отново бе изпаднал в безсъзнание и висеше безпомощно отпуснат на въжетата, завързани за таванските греди. Той изобщо не забеляза царя, който се смръщи болезнено, като огледа окървавения му гръб.
— Веднага развържете полковник Райкрофт! — нареди цар Михаил и махна към майор Некрасов, който се спусна с няколко други мъже, за да освободят англичанина от оковите. — Отнесете го в моята каляска. Личният ми лекар ще се погрижи за него незабавно.
Николай погледна с копнеж Зиновия, когато хората му поеха товара, но тя не го забеляза, тъй като събираше дрехите на полковника и поплака малко над вързопчето, преди да го подаде на стражника.
— Моля ви, бъдете внимателни с него — през сълзи помоли тя, докато носеха Тирон към вратата.
Цар Михаил леко повдигна вежда, не пропускайки да забележи нейната загриженост, сетне се обърна гневно към Алексей.
— Имахте ли някаква причина да бичувате този човек?
— Простете ми, Велики Царю на цяла Русия — запелтечи Алексей и унизено се закланя отново. Той говореше тихо, за да не си навлече гнева на господаря. — Полковникът бе заловен в квартирата си с нашата повереница, болярката Зенкова, след като я беше обезчестил. Не можехме да допуснем подобно престъпление срещу една руска болярка да остане безнаказано и тъкмо му въздавахме справедливото наказание.
— И заради това влезе в заговор с разбойниците?
— Разбойници ли, Ваше Величество? Как така? — Алексей изглеждаше силно изненадан.
— Не знаеше ли с кого си имаше работа?
Алексей се опита да се престори на невинен.
— За пръв път ги виждам. Казаха ми, че си търсят работа и аз ги наех да дадат на полковника урок друг път да не посяга на руска девица.
Михаил се намръщи и се обърна, за да изгледа Зиновия, която отчасти бе успяла да си възвърне присъствието на духа.
— Имате ли да добавите нещо, болярке?
— Ваше Величество… — Тя се обърна умолително към него отдалеч, сякаш се боеше да не го омърси със своя грях. — Ще ми позволите ли да се доближа и да се застъпя за полковника?
Цар Михаил й кимна да се приближи.
— Ела, Зиновия. Любопитен сме да чуя какво имаш да кажеш.
Като пристъпи напред, тя смирено се поклони и не вдигна повече поглед, тъй като изгаряше от срам и я мъчеха угризения за това, което бе замислила и което наистина бе сторила.
— Най-смирено ви моля за прошка, Ваше Величество. Моя е вината за това, което стана тук. Не можах да намеря сили да се примиря с годежа ми за княз Владимир Дмитриевич и съзнателно съблазних полковник Райкрофт, за да ме пусне в леглото си. Предпочитах да се лиша от девството си, отколкото да приема брака, който ми бе уреден. Сторете с мен каквато е волята ви, Ваше Величество, защото аз съм виновна за злините, които се струпаха върху полковника.
— Сигурен съм, че полковник Райкрофт трудно би могъл да ти устои, като виждам твоята хубост и знам колко желаеше да бъде твой кавалер, Зиновия.
Докато казваше това, цар Михаил бе вперил проницателен поглед в княза. Алексей не даде никакво обяснение за годежа й, макар Михаил да бе сигурен, че всички в двора знаеха, дето царят сериозно обмисля молбата на полковника да ухажва болярката Зенкова. Или братовчедката му и нейният съпруг не бяха обърнали внимание на тази възможност, или бяха невероятно глухи за клюките.
Цар Михаил сведе поглед към преклонената глава на своята поданица и благо поглади разбърканите къдри.