— Моля да ми простите, Ваше Величество — Тирон се опитваше да не даде израз на лошото си настроение, — но му бе трудно дори да си помисли да приеме предложението на царя. — Трябва най-покорно да ви откажа. Не мога да приема за жена болярката Зенкова, след като научих как ме е използвала за своите цели. Ако поискате през идните дни и години да пролея кръвта си за вас на бойното поле, надявам се да го направя с чест, като ваш верен воин, но сега искате прекалено много от мен.
— Струва ни се, че не си ни разбрал правилно, полковник Райкрофт — благосклонно се усмихна цар Михаил. — Ние не искаме да приемеш нашето предложение. Докато си в тази страна, ще следваш нашата воля и сега тя е да вземеш болярката Зенкова за своя жена, и то възможно най-скоро. Ние обещахме на нейния баща, на смъртното му ложе, че ще се погрижим за съдбата на дъщеря му и няма да пожалим усилия, за да изпълним клетвата си. Ние няма да допуснем ти да се изплъзнеш от личната си отговорност в това дело, без да заплатиш по някакъв начин.
— Нима раните по гърба ми не са достатъчно наказание за стореното от мен? — дръзко попита Тирон.
— Бичуването бе наистина ужасно дело, но то не помага да се поправи стореното. Болярката Зенкова си призна вината, че съзнателно те е съблазнила и е използвала в известен смисъл твоята помощ… — Царят сведе поглед към полковника, тъй като му се счу някакво пъшкане. След като замислено се вгледа в гневното му лице, царят продължи още по-решително.
— Въпреки това ти си човекът, който го е сторил и само ти би могъл да поправиш своето дело. В крайна сметка не си младо момче, което може да се оправдае, че е било подведено. Достатъчно си зрял, за да поемеш отговорността за своите постъпки и доколкото мога да преценя, си далеч по-сведущ в тези дела, отколкото девойката. Не се съмнявам, че тя е имала сериозни основания да прецени, че желаеш да я имаш, иначе никога не би те набелязала за извършител.
— Ваше Величество, ще бъдете ли така добър да чуете и моите доводи?
Цар Михаил започна да губи търпение при вида на неговото упорство и рязко попита.
— Беше ли тя девствена, преди да я познаеш, да или не?
Хлътналите бузи на Тирон се стегнаха от усилието да не избухне и той.
— Беше девствена, но…
— Тогава няма какво повече да говорим! Няма да допуснем друг мъж да плаща за твоите прегрешения, само защото си се оставил едно дете да те подведе! Нима на бойното поле ще се разкрещиш, че си бил измамен, ако бъдеш надхитрен от някой вражески генерал, който още има жълто около устата?
— Разбира се, че не, но…
Цар Михаил стовари юмрук по колоната на трона си.
— Или ще се ожениш за болярката Зенкова, или ще бъдеш позорно изгонен от службата си тук.
Изправен пред подобна заплаха, Тирон можеше само да се покори на царската воля. Той тракна с токове и отдаде чест на самодържеца в знак, че ще се подчини на неговата повеля.
— Да бъде волята ви, Ваше Величество.
Цар Михаил се пресегна, дръпна един копринен шнур и майор Некрасов незабавно се появи в залата.
— Вече можете да въведете болярката Зенкова.
Тирон се осмели да го прекъсне, което накара майора да замръзне.
— Моля ви за още секунда, Ваше Величество.
— Да? Какво има? — цар Михаил отново се намръщи, очаквайки въпроса на полковника.
— Ще се покорявам на волята ви, докато съм тук, но щом си тръгна, вече няма да бъда ваш поданик — Тирон изчака предпазливото кимване на царя, който призна истината в думите му, после смирено продължи: — Ако тогава решите, че службата ми ви се е понравила и аз не съм се докосвал до болярката Зенкова, което ще се потвърди от липсата на наследник, тогава бихте ли позволили нашият брак да бъде разтрогнат, преди да се върна в Англия?
Майор Некрасов трепна и изгледа двамата мъже, разтърсен до дъното на душата си от мисълта, че Зиновия ще се омъжи за полковника. А искането на англичанина дори не можеше да достигне напълно до съзнанието му, защото той самият охотно би рискувал живота си само и само да я получи за жена.