— Зиновия, този следобед взех много решения, които засягат и твоето бъдеще — обяви Михаил. — Надявам се, че няма да ги сметнеш за прекалено тежки.
— Вашето желание е закон за мен, Ваше Величество — спокойно отвърна тя, макар гласът й да спадна към края на изречението. Нямаше представа какво й се готви, но бе готова да приеме със смирение всяко решение.
— Заповядах да се омъжите за полковник Райкрофт…
Смаяна от тази вест, Зиновия трепна и бързо вдигна очи към Тирон, за да види неговата реакция. Макар той все така да отказваше да я погледне, мускулите на неговите обрулени от вятъра бузи се стегнаха, когато се опита да овладее своето раздразнение.
— … преди да е изтекла седмицата — продължи царят, като едва й даде време да си поеме дъх. — Аз ще ви бъда кум вдругиден. Времето трябва да ви стигне да изясните нещата помежду си. Немислимо е руска болярка да живее в Немския квартал. Затова, Зиновия, трябва да помолиш болярката Наталия Андреевна да ви настани в своя дом, което ще приема като лична услуга към мен. Знам, че ще го направи охотно, затова смятам въпроса за решен. Щом приключим с ритуала, можете да отпразнувате сватбата както намерите за добре. Убеден съм, че Наталия с удоволствие ще устрои голямо празненство по този повод и макар полковникът все още да е неразположен поради болката в гърба си, настоявам да се включите в празненството както подобава. Не се случва толкова често руският цар лично да кумува на сватбата на двама от любимите си поданици. Можете да смятате вниманието, което ви отделям за лично благоволение и към двама ви. Има ли нещо друго, което бихте желали да обсъдим?
Изчака и двамата да кажат, че няма и усмихнато ги освободи.
— Тогава можете да си тръгвате.
Те се поклониха — Зиновия с дълбок реверанс, а Тирон с мъчително прегъване в кръста. Сетне англичанинът се изправи и рязко се обърна на токове, за да тръгне към врата, но цар Михаил го спря.
— Полковник Райкрофт, надявам се да разбереш какво щастие е да се сдобиеш с тъй красива невеста и да се отнасяш към нея както подобава. Не е ли прието сред благородниците от вашата страна женихът да излезе под ръка с годеницата си и да покаже пред всички колко скъпа му е тя? Ако при вас не е така, то ние смятаме, че в нашата държава обстоятелствата позволяват да проявите чувствата си. Разбрахте ли ни, полковник?
— Напълно, Ваше Величество — отсечено отвърна Тирон и като застана до Зиновия, студено й поднесе ръка и се обърна към вратата. Тя разбираше, че той кипи от гняв, задето е принуден да прояви някакво кавалерство към нея, но също не бе забравила и как плъзна поглед по цялото й тяло, преди да се обърне да излиза. Тя вече беше запечатала в паметта си неговия лик и нямаше нужда още веднъж да прибягва до помощта на очите си, за да види колко хубав и горд изглежда в момента. Наистина, и лицето, и тялото му бяха тъй прекрасно изваяни, че ускореният й пулс не можеше да се успокои. С учудване забеляза, че ръката й трепереше, когато я постави върху ръкава му и с не по-малко смайване усети колко силно я вълнува неговата близост. Тя се бе впуснала в осъществяването на плана си с леко сърце и без да се замисля особено, но сега за нейна голяма изненада в душата й се бореха чувства, които не разбираше добре. Най-много я измъчваше въпросът какво се е променило в нея през последните дни. Как би могла тя, надменната Зиновия, да бъде тъй бързо запленена от един мъж?
— Каретата ви отвън ли е? — попита Тирон, когато влязоха в предверието.
— Да — свенливо отвърна тя, разбирайки неохотата му да я придружи дори за няколко минути. — Но няма нужда да идвате с мен, ако това ви затруднява.
— Заповедта на Негово величество е да проявявам нежност към вас, поне пред хората — рязко отвърна той. — Докато не останем сами, ще се постарая да изпълня даденото ми нареждане.
Когато Великият воевода влезе с клатушкащата си походка в предверието, Тирон рязко спря и му отдаде чест, но щом той отмина, Зиновия погледна загрижено бъдещия си съпруг, тъй като забеляза как лицето му става пепелносиво, а мускулите по бузите му се стягат. Няколко секунди той се мъчеше да се пребори с болката, сетне внимателно намести рамене и си възвърна самоконтрола. Стоически я поведе към изхода на палата, макар и с по-бавна крачка.
Като се пребори със стъпалата само с едно-две болезнени смръщвания, Тирон я отведе до чакащата карета и след като затвори вратата, кимна на Стенка. Каляската потегли и Зиновия се отпусна на седалката, прехапала устни и стиснала очи, за да не позволи на сълзите, насъбрали се в сърцето й, да рукнат. Въпреки опитите й да ги удържи, те потекоха на все по-широки ручейчета изпод тъмните й мигли. Човек би казал, че тя си е постлала добре и сега щеше да спокойно да легне. Но нима това можеше да й донесе някакво удовлетворение, щом бъдещият й съпруг преливаше от омраза.