Сякаш само няколко мига, след като бяха казали „да“, те изслушаха благопожеланията на царя и бяха изпроводени до каретата. Мълчаливо поеха по сякаш безкрайния път към двореца на болярката Андреевна, който сякаш бе на другия край на света, тъй като Наташа се бе погрижила да предупреди Стенка да не бърза, за да могат гостите да пристигнат преди младоженците. Тирон седна на другия край на седалката, сякаш тя бе нещо мръсно, от което предпочиташе да се държи по-далеч. Един плах поглед към него показа на Зиновия, че хубавите му черти не са се смекчили. Той седеше, подпрял брадичка на ръката си, челюстите му бяха все тъй гневно стиснати, а прикрити под полупритворените клепки, сините очи не се откъсваха от прозореца.
Гостите още не бяха слезли от каретите, когато Стенка спря впряга недалеч от входа и изчака, за да свали господарката си и нейния млад съпруг направо на входните стъпала. През нощта беше валяло и времето бе прохладно, така че калта още не беше изсъхнала. Задните колела на каляската затънаха така здраво в лепкавото блато, че конете не можеха да я изтеглят, за голям смут на Стенка и Йосиф.
Като подаде глава от прозореца, Тирон също прецени ситуацията, но не беше в настроение да чака кога ще доведат още един чифт коне, за да подсилят впряга. Като скочи на земята, той махна на Зиновия да дойде до вратата и щом тя плахо се приближи, я взе на ръце. Помнейки за явното му отвращение от нея, Зиновия бе болезнено притеснена от ситуацията и не можеше да прецени дали трябва да обгърне с ръце врата му или да постави предпазливо ръка на гърдите или рамото му. Но когато миг по-късно усети как ботушът му се подхлъзва в калта, тя се стресна да не бъде изпусната в калта и обгърна здраво врата му с две ръце.
Наташа ги чакаше на входа и поведе Зиновия при гостите, а Тирон сне калните си ботуши и отиде по чорапи до кухнята, където един прислужник веднага ги взе да ги почисти. Докато Тирон го чакаше да се върне, едно момиченце на около три години предпазливо надзърна иззад престилката на майка си, привличайки вниманието му. Англичанинът не знаеше какво точно, но нещо в нейното поведение и външен вид силно му напомняше за младата му невеста. Може би това се дължеше на големите, красиви зелени очи и къдравата тъмна коса на детето, но бе по-склонен да търси приликата в плахото държание и стеснителността. През последните дни сякаш почти нищо не бе останало от надменната девойка, която бе срещнал някога в банята. Сега Зиновия сякаш се боеше от него също толкова, колкото малката фея, която сега се криеше зад майка си.
Като се усмихна на момиченцето, Тирон приклекна до дървените кубчета, които бяха пръснати по пода и започна да строи къщичка. Детето отново се подаде иззад полата на майка си. Стъпчица по стъпчица, с безкрайна предпазливост то се доближи, за да разгледа произведението му и внезапно се заля от смях, когато той сложи едно кубче на криво и цялата конструкция се срути на пода. Даша усмихнато наблюдаваше тяхното сприятеляване, макар да не можеше да разбере какво казва този човек на дъщеря й.
Зиновия дойде да повика Тирон при гостите, които го очакваха. Бяха й казали къде е и тя се забави за миг пред отворената врата, за да събере сили, преди да го прекъсне. Той се смееше и бъбреше нещо на детето, но момиченцето само свиваше объркано рамене, без да разбира ни една от леещите се думи. Въпреки това все още плахата усмивка, която бе цъфнала на малките устнички, свидетелстваше за победата на неговия чар. Зиновия усети, как и нейното сърце странно се размеква от нежността му към детето и тъжно се усмихна, като си спомни колко внимателен бе той към нея дори в разгара на страстта си. Ако не бе така изпълнен с презрение, би било истинска радост да има подобен съпруг. Но дори и сега, заплашителен и мрачен, той определено бе за предпочитане пред княз Владимир.
Слугата най-сетне донесе ботушите на Тирон, чисти и грижливо лъснати, и му ги подаде. Като ги нахлузи, Тирон стана и хвана ръчичките на момиченцето.
— Трябва да тръгвам — уведоми я той, — но сега ще живея вече тук и бих искал от време на време да минавам през кухнята да те виждам. Нали нямаш нищо против?
Детето го погледна смутено, разбирайки, че го пита нещо, но като видя Зиновия да влиза в кухнята, се затича към нея със светнало личице и я хвана за ръката. През последните седмици то се беше привързало много силно към младата болярка. Тирон се изправи със сдържано изражение и мълчаливо загледа младата си жена, която говореше с момичето на руски. Детето светна цялото и като се обърна към полковника, се поклони и заговори бързо.