Зиновия вече здраво стискаше ръката на Тирон. Тя се огледа уплашено, чудейки се как ли ще свърши всичко това. Измъчваше я мисълта, че съпругът й пак можеше да стигне дотам да плати за срамните й кроежи.
Зад гърба на войнствените братя Григорий и няколко английски офицери оставиха чаши и внимателно наблюдаваха какво става, защото отдалеч си личеше, че князът смята да доведе младоженеца до сбиване. Като знаеха как пламенно полковникът бе ухажвал момичето, те не бяха изненадани от новината, че той се е скарал с настойника й, който е наел хора да го накажат за дързостта. Не бяха толкова смаяни и от реакцията, с която Райкрофт се сблъскваше сега, несъмнено предизвикана от светкавично изпълнената заповед. Не бе чудно, че който се стреми към добре охранявано съкровище, обикновено си навлича неприятности.
— Така значи! Ти си хитрият нехранимайко, който ми отмъкна девойката — избоботи Владимир. — Пък и какво друго сте вие англичаните? Диваци, които ни крадат невестите изпод носа и офейкват някъде с тях, за да вършат злите си, похотливи дела? Навлеци като теб трябва да бъдат нашибани с камшик!
Заплахата изглеждаше на път да се осъществи, защото синовете му гневно се размърдаха и пристъпиха напред. Тирон предизвикателно повдигна вежда към побелелия болярин, когато зърна как ръката му се стрелва към дръжката на сабята. Оскърблението бе прекалено явно, за да се направи, че не го е забелязал.
Зиновия се опита да излезе напред, за да смекчи гнева на бившия си годеник, но бе спряна от Тирон, който я хвана за ръката и дръпна зад себе си. Той и сега не бе по-склонен да се крие зад женските поли, отколкото когато бе разпнат в конюшнята на Тарасови.
— Не се меси, Зиновия — нареди той. — И сам мога да се оправя.
— Но княз Владимир може да ме послуша — умолително прошепна Зиновия, като хвърли поглед през рамото на Тирон към внушителния старец. Събрала смелост, тя постави умолително треперещата си ръка на гърдите на съпруга си.
— Моля те, позволи ми да опитам.
Княз Владимир шумно изсумтя при вида на нейната загриженост за чужденеца и като пристъпи напред, хвана полковника за ръкава и го обърна към себе си.
— Нима ще се вслушваш в женски приказки?
— Да! Ако в тях се крие мъдрост! — отвърна Тирон, освобождавайки се от ръката на стареца. — Никой не може да ми кажа кого да слушам!
Заплашителен рев се надигна в гърдите на стареца и изригна като презрително изръмжаване.
— Царят може и да те е поканил да обучаваш войската ни, но ще откриеш, че повечето боляри са оскърбени от присъствието на чужденци в тази страна. Ти, английски обеснико, не само се месиш във воинското ни изкуство, но посягаш и на жените ни!
— Кой всъщност се бърка в работите на другия? — остро попита Тирон. — Познавам момичето преди теб и помолих Негово величество за ръката й. Ти дойде по-късно и започна да заговорничиш с княз Тарасов, преди да си чул отговора на молбата ми към царя. Ще възразиш ли срещу височайшата повеля, щом цар Михаил е скрепил брака ни?
Ниско ръмжене се изтръгна от гърлото на разгневения Владимир.
— Аз се държах както подобава на благородник и спазих изискванията на честта, като ухажвах болярката Зиновия. Къде беше ти, когато подписвахме и подпечатвахме договора?
Тирон се усмихна презрително в отговор на неубедителното изявление на стареца.
— Същите коварни хора, които подпечатаха договора с теб, ми забраниха да стъпвам в двореца на Тарасови и да се срещам с девойката. С помощта и закрилата си аз я заслужавам повече от теб или другите хленчещи страхливци тук. Ако не бях аз, тя никога нямаше да стигне до Москва, а щеше да задоволява похотта на някой обесник като негова плячка!
— Въобразяваш си, че щом си я спасил веднъж от разбойници, тя вече е твоя собственост? — изрева смаяният Владимир.
— Не! — върна удара Тирон. — Тя е моя, защото заедно застанахме пред олтара в присъствието на царя! Така че те моля да не ми досаждаш повече с несериозните си доводи, защото нямам намерение да прощавам на никой, който се опита да ме раздели с нея.
Той отстъпи крачка назад, внимателно преценявайки движенията на синовете, които заплашително се скупчиха по-наблизо. Отстъпи още една крачка, за да е сигурен, че няма никой зад гърба му и хвърли за миг поглед към младата си невеста. Тя го гледаше просълзена от благодарност, че пред всички я е обявил за своя. Това наистина го смая, защото тя очевидно не бе успяла да разбере характера му. Какво си мислеше, че би могъл да направи? Да я захвърли като някаква крастава жаба на свинете?