— Царската повеля е по-важна от всичко друго, нали, милейди? — подхвърли той с мека ирония и мигновено съжали, като видя как я е уязвил. Нещо в него настояваше той да я успокои и утеши, а друга копнееше за мъст, задето е бил тъй безочливо използван. Гордостта не му позволи да прояви съчувствието си, но честта не му позволяваше да продължи да я наскърбява пред очите на човек, който се осмеляваше да оспори правата му върху нея. В гърдите му бушуваше същинска война и той сам не знаеше кое чувство ще надделее.
Тирон отново се извърна към княз Владимир и синовете му и в тяхна чест се опита да се вживее в ролята си на гостоприемен домакин. Успя да свие нехайно рамене, без да го пререже обичайната остра болка в гърба.
— Ако вие, княже, и синовете ви желаете да останете на празненството, тогава сте добре дошли и можете да заповядате. Постъпете както намерите за добре.
— Много мило от твоя страна, англичанино! — присмехулно каза Сергей и плесна Тирон по гърба при което той едва не закрещя от болка. От близо Зиновия можа да види как широките рамене на мъжа й се стягат от мъчителния допир и сърцето й подскочи, искаше да му помогне някак, но знаеше, че Тирон не бе приел съчувствието на жена пред враговете си. Сините очи внезапно проблеснаха яростно и той се обърна към младежа, скърцайки със зъби. Престореното дружелюбие на Сергей веднага се разпука при вида на впечатляващия гняв на Тирон. Като сграбчи младежа за шнуровете на кафтана, полковникът го притегли към себе си, докато Сергей не застана пред бълващите свирепи искри сини очи. Това доста го стресна и той реагира инстинктивно, освобождавайки се с рязко движение, но в следващата секунда, тъкмо когато започна да отстъпва, бе хванат за врата, а лявата му ръка болезнено извита зад гърба му. При болезнения му вопъл братята се хвърлиха на помощ, но с новия писък на Сергей дойде и отчаяната молба да останат по местата си.
— Внимавай като ме пипаш, пале — изсъска до ухото му Тирон. — Иначе ти обещавам да си тръгнеш оттук само с една ръка. Ясно ли ти е?
Владимир и синовете му разбираха прекрасно английски и разбраха предупреждението. Бащата пристъпи напред и с гръмотевичен глас поиска Сергей да бъде освободен.
— Пусни го, иначе ще хвърля кокалите ти на кучетата още тази нощ.
Тирон се изсмя на великана, без изобщо да се притеснява от заплахата.
— Тогава вържи лаещите хрътки около себе си, иначе ще имаш сериозна причина да ме преследваш.
Рошавите бели вежди на Владимир подскочиха от изненада. Рядко бе виждал човек, който тъй дръзко да се опълчи срещу него и синовете му. Като вдигна сбръчканата си ръка, той махна на момчетата да се дръпнат. В отговор Тирон блъсна Сергей сред братята му.
Изведнъж всички се стреснаха от внезапния смях на англичанина. Райкрофт великодушно сложи ръка на гърдите си и леко се поклони в знак на извинение.
— Най-смирено ви моля за прошка за избухването си, господа. Преди ден-два се сблъсках с разбойническа банда и те се постараха да разранят гърба ми. Още не е заздравял, но докато си държите ръцете далеч от него, може би ще успея да ви посрещна с цялото гостоприемство, на един сърдечен домакин.
Сергей разтърка навехнатата си ръка и намусено забеляза:
— Лесно се палиш, англичанино.
— Слабост, на която се поддавам, щом ме връхлети болката. — Тирон хвърли поглед към останалите членове на семейството и като видя, че погледите им са насочени към Зиновия, я хвана за ръка и я дръпна към себе си, за да покаже по недвусмислен начин своето право пред тях и особено пред стареца, който я изпиваше с поглед.
— Дошли сте да ме поздравите за щастието да се оженя за тъй мила и хубава невеста, нали?
Въпросът му определено се разминаваше с истината, но Тирон не бе тъй великодушен, че да не си отмъсти поне мъничко за опита им да го сплашат. С една ръка той обгърна нежните рамене на жена си, а с другата вдигна бокал с вино.
— Господа, вдигам наздравица в чест на лейди Зиновия Райкрофт, съпруга на наша милост и стопанка на бъдещата ми къща! — Той отпи от виното и като доближи устни до ухото на невестата си, тихичко я насърчи, подавайки й чашата. — Пий, скъпа. Не забравяй, че трябва да се веселим пред гостите си.
Майор Некрасов влезе в залата тъкмо когато Тирон произнасяше тоста. Не му стана особено приятно. Думите на англичанина изглеждаха коварно подвеждащи, като се имаше предвид какво обещание беше изтръгнал този мъж от царя. Макар преди да не хранеше лоши чувства към Райкрофт, от този миг Николай внезапно го намрази. Той си обеща да предупреди Зиновия за плана на съпруга й и да я помоли да се държи настрана от него, докато все още е в Русия.