Дебнейки удобна възможност да отправи предупреждението си, Николай не откъсваше поглед от младоженците през целия следобед. Денят остаря, наближи нощта, а той ставаше все по-мрачен. Пред гостите си съпрузите бяха неразделни, сякаш изцяло запленени един от друг. Хванати за ръце, те заедно изпратиха с церемониален поклон Владимир и синовете му. По-късно, когато ги повикаха на разкошното угощение в съседната зала, те бяха настанени на почетните места начело, които Наташа им отстъпи с особено удоволствие. Двамата седнаха тъй близо един до друг, че на Николай му се струваше, че телата им се докосват. Безпокоеше го сърдечността, която проявяваха един към друг, а още по-притеснен ставаше, като си помислеше какво Зиновия скоро щеше да дари на този мъж. През цялото празненство тя изглеждаше тъй свенлива и мила редом със съпруга си, сякаш действително държеше на него. Николай едва не избухна от интимното държание на полковника, сякаш не бе измолил сам от царя позволение за фиктивен брак. Некрасов не можеше да понесе това нагло опипване! Ръцете на Райкрофт се плъзгаха по крехките рамене, отпускаха се нехайно на кръста или край гърдите й, или нежно обгръщаха тънкия й кръст и я привличаха по-близо до него… всичко бе почти както в най-скъпите мечти на Николай един ден да притежава Зиновия.
Но Николай съзнаваше, че най-лошото тепърва предстои. Скоро младоженците щяха да се оттеглят в съпружеската си спалня и доколкото можеше да се съди по днешния следобед, нямаше никаква надежда Тирон да се въздържи. Като наблюдаваше как интимно англичанинът докосва жена си, Николай не можеше да повярва, че той ще се придържа към сделката си с царя. Отчаяно търсеше начин да предупреди Зиновия за коварството на съпруга й, надявайки се така да осуети тяхната близост, но тя не оставаше нито за миг сама. Лешниковите очи на Некрасов я проследиха с печален поглед, когато тя се оттегли от залата, съпровождана от Наташа и десетина най-близки приятелки на булката.
Щом жените се прибраха, някои започнаха да закачат Тирон, че е отмъкнал под носа им най-хубавата девойка. Чуха се и въпроси защо сватбата е станала тъй светкавично, но той отхвърли подозренията с многозначителна усмивка.
— Всички сте чули колко нетърпелив бях да получа ръката на болярката. Нима е чудно, че исках час по-скоро да легна с нея? — Тирон надигна отново чашата си с водка, подпря се на железния обков на една врата и заяви: — Царят се смили над мен и отмени всички други планове във връзка с годежа й, като лично уреди брака ни. Това е всичко!
Николай мрачно се усмихна при тази нова версия на случилото се. Полковникът не беше излъгал относно фактите, но бе представил пред гостите картина, която напълно се разминаваше с реалността. Съжали, че Зиновия я няма да чуе лукавото преиначаване на истината, изречено от съпруга й.
Малко по-късно Наташа се върна в голямата зала и съобщи, че младоженката очаква съпруга си. С развеселени възгласи мъжете се струпаха около Тирон, който, явно забързан, пресуши една чаша. Само той знаеше, че се опитва да заглуши болката не само от изранения си гръб. Мисълта, че ще прекара цяла нощ в спалнята на Зиновия, бе мъчително изпитание за волята му.
Когато приятелите му се струпаха около него, Тирон направи гримаса и се отдръпна, щом посегнаха да го потупат по гърба.
— Внимавайте, иначе булката няма да има никаква полза от мен — побърза да ги предупреди той. — Състоянието на гърба ми е такова, че на моменти изтласква всичко друго от съзнанието ми. Затова ви моля да бъдете крайно предпазливи в поздравленията си, иначе няма да има смисъл да се качвам горе.
— Вдигнете го на рамене, момчета — извика един английски офицер на име Едуард Уолсуорт. — Трябва да го носим, за да запази силите си за подобри неща. Пък и надигаше чашката толкова често, че може и да не намери сам пътя до спалнята, за да опита други прелести.
Сред оглушителен смях Тирон бе вдигнат на рамене и отнесен на горния етаж под съпровода на гръмогласни, безсрамно мръсни песнички. Пред покоите на Зиновия те го пуснаха да слезе и се скупчиха пред вратата, за да зърнат булката, нагласена за младоженеца.
Тирон не виждаше смисъл да отрича, че си бе наливал доста щедри дози вино по време на тържеството. Но дори пиянството не можеше да обясни защо сърцето му започна да бие тъй бясно в гърдите, когато пред него се откри гледката, за която копнееше и от която се страхуваше. От първия миг, когато бе зърнал Зиновия, той бе забелязал несравнимата й хубост, но сега тя бе негова законна съпруга и той болезнено съжали, че бе позволил на уязвената си гордост да постави такива прегради пред мъжката му страст.