Застанала сред своите шаферки, Зиновия изглеждаше тъй съблазнителна и прелестна, че всяка булка би й завидяла. Тъмната й коса беше разделена на две плитки, знак за новото й положение на омъжена жена, в които бе вплетена златна лента. Разкошна нощница от блестяща златиста коприна падаше на свободни гънки от деликатните й рамене до пода и макар под мъждивата светлина на свещите да не можеше да различи формите под лъскавия плат, Тирон знаеше колко топла и красива бе тя под тях. Видът й бе достатъчен, за да накара тялото му да се разбунтува срещу ума и като се добавеше разхлабващия ефект на алкохола, Тирон не бе много сигурен дали твърдата му решимост ще устои дълго на нейната завладяваща хубост. Изглеждаше толкова безсмислено да я наказва чрез своето въздържание, когато собствените му мъки щяха да са далеч по-големи.
Глупости! Разбунтува се умът на Тирон, възмутен от тези колебания. Позволяваше да го водят като овен на заколение, точно както го бе съблазнила преди с топлия си поглед и нежните си ласки. Ако не внимаваше, скоро щеше да му се наложи да застане пламнал от срам пред царя, за да обяснява как е бил съблазнен през първата си брачна нощ и веднага и е направил дете.
Мъжете нададоха шумни одобрителни викове при появяването на невестата. Зиновия вдигна за миг поглед към тях и ги дари със свенлива усмивка. Княгиня Зелда й прошепна нещо на ухото, при което зелените очи веднага се насочиха към младоженеца, а бузите пламнаха.
Тирон се подпря на рамката на вратата, усещайки, че двете жени говорят за него. По начина, по който го оглеждаха, можеше да допусне, че обсъждат физиката му, за която Зиновия вече имаше добра представа. Тя предпочете да не отговаря, което накара другата жена да смени темата, но все пак невестата му срещна неговия поглед с повече топлота, отколкото бе проявявала досега, поне откакто бяха застанали пред олтара.
Влязоха в спалнята и Тирон си спомни друго подобно събитие преди около три години, когато видя първата си съпруга, Анджелин, облечена в булчинска рокля. Настроението му тогава бе съвсем друго, щастливо и весело, както обикновено е с младоженците, предвкусващи първата брачна нощ. Всъщност и сега можеше да бъде така, каза си той…
А можеше да е дори по-хубаво, защото и ухажването на двете бе различно. В сравнение с внезапното прехласване по Зиновия бавното му отстъпване пред натиска на Анджелин сега му изглеждаше доста вяло. Анджелин беше съседско дете, но той почти не й обръщаше внимание, докато не порасна. Тя привлече погледа му едва две години преди да се оженят, но процесът след това приличаше повече на постепенно разлагане на мъжката му съпротива под моминския й чар, което в крайна сметка доведе и до брака им.
Другите му връзки с жени се бяха разпаднали по различни причини, някои поради честата му заетост, други защото бе загубил интереса си към въпросната жена или защото предпочиташе да не стига до по-сериозна връзка. В този случай едва ли можеше да се похвали със същото хладнокръвие. Всъщност, като се имаше предвид как пламенно бе желал Зиновия, изглеждаше невероятно самонадеяно да предположи, че ще устои дълго на чаровете й, ако са в една стая с нея, да не говорим за едно легло.
Той беше помолил възможно най-дискретно Наташа да му даде отделна стая, дори някое килерче, но болярката се усмихна мило и се извини, че както винаги къщата й е пълна с гости и не са останали свободни стаи. Така че, изправен пред изкусителната гледка в брачното ложе, Тирон трябваше да си признае, че или щеше твърде скоро да се откаже от намеренията си, или се налагаше да прекарва по-голямата част от времето си далеч от този дом.
Като погледна през рамо към кискащите се и подвикващи гости, Тирон поиска тишина и гълчавата спадна дотолкова, че можеше да се чуе приглушеният шепот на жените. Той пристъпи към тях и очите му пламнаха, като огледа ослепителната си невеста. Тъй като шаферките наблюдаваха всеки поглед, всяко движение на младоженците, Зиновия му се усмихна плахо, но в очите й се четеше предпазливост и недоверие. Тирон се поклони сковано на дамите и те хукнаха с кискане навън, сетне застана до младоженката.
— Заради гостите, мадам, — оправда се той шепнешком, сетне повдигна изящната брадичка и я целуна силно по устата, не толкова за да не разочарова приятелите си, колкото заради себе си.
Зиновия искаше да се притисне до него и да разтвори устни под предпазливата му целувка. От него лъхаше на някаква силна напитка, докато устните му си играеха с нейните умишлено нехайно. Тя непрекъснато си повтаряше каква болка бе изпитала преди, когато той я пренебрегна. Нямаше да допусне отново да потъне в земята от срам.