Тирон вдигна глава и се вгледа в лицето й, леко разочарован от предпазливата й сдържаност. Не беше толкова глупав, че да се надява тази нощ или която и да е друга да му донесат макар и минимално удовлетворение, докато си забраняваше да насити страстта си с нея. Гордостта му страдаше при мисълта, че независимо какви цели се надяваше да постигне чрез своето въздържание, те губеха за него смисъл, щом застанеше близо до нея.
Като се върна при скупчените на прага мъже, Тирон вдигна последна наздравица с тях, но не беше дотолкова на градус, че да не забележи как Николай скришом хвърля погледи към Зиновия. Не се изненада от яда си пред наглостта на този мъж, който се осмеляваше да зяпа така жена му, а тази вечер дори повече от друг път. След като се бе разправил с толкова кавалери на Зиновия, сега не бе в настроение да дели дори частичка от хубостта й с друг мъж, особено някой, който го бе следвал плътно по петите в ухажването му и бе последвал примера му да помоли царя за нейната ръка.
Тирон се пресегна назад и умишлено рязко тръшна вратата, сетне предизвикателно вдигна очи към майора, давайки му да разбере, че Зиновия е негова, докато не сметне за добре да я остави. Не свали погледа си, докато Николай не се обърна рязко с пламнало лице и излезе.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Гостите най-сетне оставиха младоженците сами и масивната дървена врата се затръшна зад гърба им, а Тирон грижливо я заключи, за да не позволи да изиграят на него или на невестата му някоя грубовата шега. Неколцина от неговите колеги офицери бяха останали последни, затрупвайки го със съвети как трябва да подходи към една девойка и Тирон ги бе изслушал, кимайки замислено, сякаш попиваше всяка дума. Но умът му бе далеч от тях, омагьосан от нахлулите съблазнителни спомени за Зиновия, легнала гола на леглото, отместваща се да му направи място. Макар да бе погълнал достатъчно водка, за да не усеща насечения си от бича гръб, не успяваше да заглуши болката при тези спомени и прелъстителни видения. Не бе чак толкова пиян, че да не забележи несъстоятелността на повечето от приятелските съвети. Ако вярваше на собствения си опит, определено нямаше да има никаква полза от мнението им. Не че се смяташе за много по-опитен от тях; всъщност някой от приятелите му се славеха като дръзки донжуани и любовници на няколко жени едновременно. Самият той се придържаше в личния си живот към същия прагматизъм, както в професионалната си кариера и не си позволяваше да поддържа повече от една по-сериозна връзка в даден момент. А последната от тях и доскоро най-сериозната беше с покойната му съпруга Анджелин. Просто предпочиташе да действа според собствения си усет, поне що се отнася до любовната игра. Съблазнителката, за която току-що се беше оженил, бе проявила изключителна отзивчивост към неговото любовно изкуство, ако все пак приемеше, че пламенността й не бе част от нейните кроежи. А ако можеше да се вярва на признанията, направени от Анджелин на смъртно легло, то неговата първа съпруга се бе влюбила в него по-силно след сватбата. Чак когато той бе изчезнал за дълго в чужбина, служейки на родината си, тя бе позволила да бъде съблазнена от друг. Или поне така му се кълнеше в последните часове преди смъртта си, молейки го до сетен дъх да й прости.
Тирон влезе в спалнята и предпазливо се приближи до голямото легло с балдахин, където го очакваше втората му съпруга. Тя бе свалила златистата нощница и женствената й фигура бе свенливо прикрита от един чаршаф, с който се беше завила до брадичката. Докато разкопчаваше жакета си, пламтящият му поглед алчно попиваше долчинките и възвишенията на съблазнителния пейзаж под чаршафа.
— Цар Михаил беше прав — безразлично отбеляза Тирон, сетне прокле езика си, задето бе загубил присъщото си красноречие. Макар сетивата му да бяха донякъде помътени от алкохола, който бе погълнал, не можеше лесно да потуши бурята, която щеше да се разрази в него, ако упорстваше във въздържанието си. — Вие сте наистина много красива, мадам. Мисля, че никоя от жените, които съм виждал, не би могла да се сравни с вас.
Всички външни белези на радост, която Зиновия бе проявявала пред приятелките си, бяха изчезнали от лицето й щом те си тръгнаха. Сега тя наблюдаваше предпазливо съпруга си, чудейки се какво ли може да очаква от него в това състояние и с подобно настроение. Дали нямаше да излее гнева си върху крехкото й тяло или да я засипе с оскърбления, задето го бе използвала и надхитрила? Нямаше ли да оплаква деня, когато й бе хрумнала самата мисъл да го използва в кроежите си?