Неговите дрехи и вещи предвидливо не бяха разопаковани, но стояха грижливо подредени до нейните, при това на по-леснодостъпни места. Бе доста изненадан от проявеното внимание. Наистина, може би Али искаше да му направи услуга, като ги подреди така, но дребничката прислужница никога не би го направила на своя глава, без позволението на господарката си.
Като се намръщи от болка, Тирон сне ризата си. Взе каната, която му изглеждаше най-хладна при допир и лисна ледената вода в легена. Миенето го освежи поне дотолкова, че да събуди искрица надежда да запази присъствие на духа, когато легне до своята омайно хубава жена. За след това разчиташе на алкохола, който може би щеше да го потопи в дълбок сън, от който се надяваше да не излезе до сутринта.
Преди да се върне в спалнята, Тирон прикри голотата си с чифт дълги гащи, от които в момента явно крайно се нуждаеше. За него изглежда бе оставена тази половина от леглото, която беше по-близо до предверието, защото невестата му бе легнала на другата. Докато се клатушкаше натам, той избягваше да срещне уплашения й поглед и за да намери някакво занимание за очите си, внимателно огледа спалнята. Беше впечатлен от нейните размери, разкошното обзавеждане и елегантност. По всичко си личеше, че момичето е толкова скъпо на Наташа, че тя му бе дала едни от най-хубавите покои в двореца. Не се беше докосвал до подобен разкош, откакто напусна Англия, а и тамошният блясък не можеше да се сравни с богатството на Наташа. Къщата от времето на Тюдорите, която баща му беше дал като сватбен подарък на него и Анджелин, беше просторна и удобна, но обзавеждането отговаряше на архитектурата й, която далеч не бе тъй предразполагаща и пищна, както този женски рай.
Като спря до свещника, Тирон угаси пламъчетата и се обърна с гръб към жена си, благоразумно опитвайки се да избегне насладите за окото, които просто го молеха да им обърне внимание. Ако някога си бе задавал въпроса какво ли значат думите „сладостно мъчение“, сега знаеше отговора. Копринените чаршафи и ефирната нощница очертаваха формите й тъй съблазнително, че мисълта как по свое собствено решение не можеше да ги докосне, бе чисто изтезание. Дори само усещането, че тя е тук и споменът за нейната отзивчивост към страстта му караше кръвта в слабините му да кипне и да благодари на мрака, който го прикри, когато разкопча и смъкна панталона си. Като седна на ръба на леглото, той свали дрехата и се пъхна под завивките. Не искаше да я остави да тържествува, че е надделяла над волята му.
Свещите зад Зиновия сега единствени осветяваха стаята, но те бяха достатъчни, за да забележи тя ужасните белези, които набраздяваха гърба на мъжа й. Следите от камшика стигаха до десния му хълбок и макар повечето да зарастваха, подпухналите ръбове на една по-дълбока бразда показваха, че раната там е започнала да гноясва, което я накара да скочи от леглото.
Тирон не беше такъв човек, че да пропусне едва прикритата й голота. Надничайки през рамо, той проследи с поглед как тя навлече набързо златистата роба и щом тя се плъзна върху нощницата й, хукна към гардеробната. Когато се върна след миг, носеше голям леген с вода, малка кърпа, метната на ръката й и бурканче, пълно с някакъв мехлем с неприятна миризма.
— Една рана на гърба ти се е възпалила — каза му Зиновия, като остави буркана на нощната масичка. — Трябва да се почисти и намаже с това, за да й изтегли гнойта.
Тирон дръпна гащите си нагоре, съзнавайки какво може да разкрие голотата му.
— Раната не ме мъчи особено, мадам.
— Но ще започне, ако я оставиш така — възрази Зиновия и с кремък и огниво изкара искра, за да запали свещите. — Ще ми трябва твоят кинжал, за да я отворя…
— Казах да я оставиш така! — ледено отвърна Тирон, предвиждайки какво бедствие ще си навлече, ако й позволи да го докосне. Лесно можеше да понесе болката, ако мислеше само за гърба си, но го притесняваше кипящия, бълбукащ котел от разпалени страсти, които сега се бореше да удържи. Едно нежно докосване на ръката й можеше да накара всички негови решения и задръжки да се стопят за секунда.
Зиновия се подразни от заповедническия му тон.
— Защо не ми позволиш да я превържа?
— Мога да се справя и сам — твърдоглаво възрази той.
— Едва ли — нежно каза младата жена и кимна към пейката до леглото. — Седни, моля те, там и ми позволи да се погрижа за гърба ти.