Минаха няколко секунди. Зиновия наблюдаваше как бръчките между веждите му стават по-дълбоки и преминават в заплашително смръщване. Тирон не поглеждаше към нея, а продължаваше да се взира мрачно в трепкащите пламъци на свещите, докато тя не се наведе към него и не попита.
— Полковник Райкрофт, да не би да се боите от моето докосване?
Нервите на Тирон не издържаха.
— Да, по дяволите! Казах ти вече! Нищо не искам от теб, най-малкото пък твоето съчувствие…
Пред това вулканично изригване Зиновия отстъпи крачка назад и се взря объркана в неговото толкова студено и толкова хубаво лице, но той продължаваше упорито да избягва погледа й. Горчиви сълзи бликнаха в очите й и със сподавено хлипане тя грабна легена и се извърна рязко, като в бързината лисна част от водата върху гърдите му.
Тирон подскочи от изненада и когато защитната покривка падна от скута му, загуби гордата си резервираност. Но за секундата, която му бе нужна, докато си възвърне присъствието на духа и дръпне нагоре падащите гащи, просълзените очи на Зиновия се стрелнаха към него и се разшириха от изненада.
Тирон скръцна със зъби, когато учуденият й поглед се вдигна да срещне неговия. Изръмжа ниско и отметна издайническата завивка, защото вече не виждаше смисъл да се прикрива. Какво повече имаше да крие, когато само с един поглед тя го разобличи в гордостта му?
— Какво очакваше — изсъска той. — Не съм от камък! За Бога, жено, остави ме на мира!
С тези думи той дръпна чаршафа до кръста си и като легна на лявата си страна далеч от нея, се приготви за сън. Без да я поглежда, пъхна възглавницата под главата си и се умълча, продължавайки да се взира гневно пред себе си.
Зиновия бе не по-малко смутена от неговото избухване. Върна легена в гардеробната и там даде воля на яда си, като облече друга нощница, която я прикриваше от глава до пети. Поточетата, които се стичаха по бузите й, не можеха да бъдат спрени и след като се върна в спалнята. Като се загледа в безучастния му гръб, тя духна свещите на нощната масичка и отиде в своята половина на леглото и също му обърна гръб. Дръпна се най-далеч от Тирон, като за малко не падна на земята. Сетне се зави плътно, хвърли му унищожителен поглед през рамо и се сгуши между завивките, като продължаваше да хлипа безутешно.
Тирон беше вбесен повече на себе си, отколкото на своята невеста. Тя се опитваше единствено да превърже раните му, но неговите мисли далеч не бяха тъй невинни. Все повече го притесняваше настойчивият зов на тялото му, а тя стоеше тъй близо. Съзнаваше колко несправедливо е постъпил и това само наливаше масло в бушуващия пламък на гнева му. Колкото и да бе пострадал той самият или гордостта му от нейните кроежи, това не означаваше, че копнее по-малко да я просне на дюшека и да облекчи набъбващата си похот в нейната топлина. При мисълта за черната й коса и изящното тяло, отпуснато в леглото до него, трябваше с усилие на волята да потисне желанието да я грабне в прегръдките си, да попие с целувки нейните сълзи и да я утеши с нежни и успокоителни думи.
Изкушението бе прекалено силно и като стисна здраво очи, докато мускулите на бузите му продължаваха гневно да потреперват, Тирон с неистово напрежение на волята овладя страстите си. Това му струваше неимоверно усилие, но той обузда потока на мислите си и ги насочи към плановете за едно нападение в околностите на Москва. Съсредоточи се върху мисълта как щеше да изпрати своя следотърсач Захар да намери лагера на Ладислас, преди да тръгне с хората си, защото един човек можеше да се промъкне по-лесно незабелязано.
В смълчаната стая младоженците лежаха на по-малко от една ръка разстояние един от друг, усещайки болезнено ясно присъствието си, но упорито отказваха да си продумат или да помръднат. Така неподвижни и каменни, те приличаха на статуи. Зиновия първа потъна в сън и, заслушан в лекото й равномерно дишане, Тирон най-сетне последва нейния пример. Около три часа те прекараха в нервна дрямка, която им донесе известно облекчение от мъката да са заедно, но все пак разделени.
Минаваше два часа през нощта, когато Тирон внезапно се събуди, усещайки, че Зиновия става от леглото. С известно любопитство проследи как тя крадешком се промъква към ъгъла на стаята, където сребърен лъч лунна светлина падаше през прозореца и разкриваше предпазливите й движения. Той мълчаливо наблюдаваше как ръката й се протяга и тихичко вади неговия кинжал от ножницата, окачена на метнатия на стола колан. Върна се на пръсти до своята половина от леглото, където Тирон вече не можеше да я вижда. Той се стегна, за да посрещне нападението, уверен, че лесно ще я надвие, ако се опита да го намушка. Обеща си наум, че в такъв случай щеше да се погрижи бракът им незабавно да бъде анулиран, независимо от заплахите на царя. Човек би могъл да се усъмни в душевното му здраве, ако приемеше да остане с жена, която е напълно луда!