Тирон се намръщи, когато видя да дърпа нагоре ръкава на нощницата и да поставя острието на кинжала до сгъвката на лакътя си. Целта й вече му изглеждаше ясна. С недоволно ръмжене той се хвърли през тясното разстояние, което ги разделяше, карайки Зиновия да ахне от уплаха. Тя изпищя от болка, когато той безжалостно стисна крехките й пръсти и я принуди да пусне острия нож.
— Какво смяташ да правиш? — гневно попита Тирон. — Нима ще се откажеш от живота само защото са те накарали да се омъжиш за мен?
— Не, милорд! Не това беше целта ми — увери го Зиновия с гласец, разтреперан почти толкова, колкото самата тя. Светкавичното му нападение бе накарало всяка частица от тялото й да затрепери от ужас. Никак не й бе трудно да си представи как се бяха чувствали хората на Ладислас, когато Тирон ги връхлетя, фактът, че той бе чисто гол до нея в леглото не успокояваше страховете й. Макар стаята да бе осветявана единствено от лунната светлина, лесно можеше да различи мъжествената му фигура.
Като захвърли кинжала, Тирон прекрачи ръба на леглото с дългите си крака и стъпи на пода. Стаята стана по-светла, когато запали няколко свещи. Сетне отново се извърна към нея. Сграбчи я за брадичката и повдигна лицето й към светлината, вглеждайки се изпитателно в очите й. Гласът му бе изпълнен с подозрение, когато я запита:
— С каква друга цел ще искаш да си прережеш вените с моя кинжал?
— Моля те, Тирон, трябва да ми повярваш. Нямах намерение да сложа край на живота си. — Тя се запъна, но продължи с мъка и срам. — Само че нали сме тук… заедно в тази стая… а ти нямаш намерение да ми обърнеш внимание. На сутринта шаферките ще дойдат да ми помогнат да се облека. Ако по чаршафите няма кръв като доказателство за моята девственост, ще се посрамя пред приятелките си.
Тирон бавно започваше да разбира и повдигна вежда, оглеждайки младата си съпруга. За него бе очевидно, че тя е силно смутена, задето й се е наложило да му обяснява страховете си и също толкова притеснена от срама, който щеше да я застигне заради студенината между тях.
Той внезапно взе решение и като грабна кинжала, карайки Зиновия да се отдръпне уплашено, направи с острието му малка резка на вътрешната част на ръката си. Червени капчици се появиха по кожата и като седна до нея, Тирон се пресегна към средата на леглото и допря ръката си с чаршафа, сетне се огледа за нещо, с което да спре кръвта.
— Това ще свърши ли работа, мадам? — попита той и се обърна, за да срещне смаяния поглед на Зиновия.
— Да, определено — побърза да отговори тя, дълбоко изненадана от жеста. Никога не би предположила, че той ще направи подобна жертва за нея, когато мъжката му гордост още се гърчеше от болка, след като тя така безогледно бе използвала страстта му. Друг мъж на негово място би се възползвал от възможността да си отмъсти, като я посрами пред приятелките й. Защо той не постъпи така? Въпреки уплахата си Зиновия не можа да се въздържи да не попита плахо.
— Никога не бих предполагала, че ще проявите подобно разбиране и доброта. Защо направихте това?
Тирон нехайно махна с ръка и се засмя малко насила, тъй като не искаше да я остави с впечатлението, че пак се е оставил да бъде подведен от нейните женски хитрости.
— Недейте да приписвате рицарски мотиви на този клет глупак, мадам. Ставаше дума не толкова за вашата репутация, колкото за моята. По дяволите! Без доказателства за нашата връзка в леглото моите войници несъмнено ще решат, че не съм способен на такива подвизи. Така че отново ставам жертва на поредната ваша хитрост, мадам — този път, за да съхраня доброто си име пред моите другари, защото на всички е ясно, че имате с какво да привлечете и най-студения съпруг.
Зиновия вирна брадичка, уязвена в гордостта си от неговата ирония.
— Ако беше така, милорд, как тогава успявате да се въздържите и ме пренебрегвате като съпруга?
Тирон направи усилие да се държи като кавалер: искрен, но без да натрапва огорчението си:
— О, мадам, ако не бе ранената гордост, която ме бичува също тъй жестоко, както камшиците на бандитите, нямаше да устоя на изкушението. Но при всеки пристъп на болка си припомням за моята глупост и се смирявам при мисълта за предишното си безумие.
— Не ви смятам за глупав или безумец, милорд — отвърна Зиновия, опитвайки се да намали пропастта помежду им. — Вие знаете далеч повече от всеки друг мъж, когото съм срещала.
Тирон вдигна вежда и с безкраен скептицизъм я попита: