— Толкова много мъже ли сте срещала, че да се смятате за достоен съдник?
Бузите на Зиновия пламнаха и тя неохотно призна.
— Не, милорд, не съм срещала чак толкова много.
— В такъв случай, мадам, ще имам предвид липсата ви на опит, когато правите подобни изявления.
— Може и да нямам опит, сър, но имам глава на раменете си и мога да мисля с нея — възрази тя.
— Хубава глава, милейди — съгласи се той, умишлено изопачавайки думите й. — Няма по-хубава, което си е истина. Всъщност вашите прелести ме направиха жертва на прищевките ви.
Зиновия ядосано отклони поглед, опитвайки се да запази спокойствие. Започваше да мисли, че този англичанин можеше да бъде също толкова дразнещ, колкото и агресивен.
Спечелвайки този рунд в словесната битка, Тирон съсредоточи вниманието си върху последната си рана. Като дръпна полата на нощницата й, той избърса в нея избилите капчици кръв, като същевременно крадешком огледа открилите се изящно бедро и извивка на ханша. Очите му лакомо се плъзгаха под дрехата й и напук на волята му събудиха спомена за онази нощ, когато той жадно бе целувал всички женствени гънки, сега бяха прикрити от нощницата. Разсеяно продължи да търка плата върху ръката си, докато Зиновия не му отправи въпросителен поглед и той сметна за добре да извърне очи. Като осъзна какво кръвопролитие е предизвикал с острия си кинжал, той намери приемливо извинение за престараването си.
— Като видят тези кърви, приятелите ни ще си помислят най-лошото. Ще те съжалят, задето ти се е наложило да изтърпиш моята жестокост.
Въпреки напрежението между тях, Зиновия се осмели да го погледне предизвикателно:
— Щом се тревожите толкова за репутацията си, сър, защото тогава оставихте на мен да се сетя за това, вместо сам да предложите изход? Въпреки възраженията ви, мисля, че трябва да ви благодаря, задето не оставихте хората да ме мислят за… — тя се поколеба, преди да продължи, чудейки се дали не облича в думи неговите мисли — за уличница.
Старите спомени отново нахлуха в съзнанието на Тирон и той замислено въздъхна и отвърна поглед.
— Според мен най-малкото, което един съпруг би могъл да направи за жена си, е да защити нейната чест. А вие мислете каквото си искате.
Очите на Зиновия внезапно се навлажниха и тя с усилие продължи:
— Трудно ми е да повярвам, че ме смятате достойна за вашата закрила, особено що се отнася до моята добродетел.
Тирон я погледна доста изненадано. Каквото и да имаше против нея, никога не бе пожелавал да я види стъпкана в калта на хорското презрение. Искаше му се да я увери в обратното, но не можа да се насили и просто отхвърли думите й с пренебрежително свиване на раменете и необвързващ отговор.
— Безспорно не знаеш много за мен, Зиновия.
— Да — печално се съгласи тя. — Не знам нищо за теб, Тирон.
— Някои мъже проявяват изключително разбиране — продължи той. — Други просто не обръщат внимание на нуждата на жената да бъде опазена от подлите сплетни. Познавах един мъж, който като чул слуховете, пуснати от друг по адрес на жена му и повикал любовника й на дуел. Донжуанът се бил подиграл с чувствата й и разказвал на всички как си е поиграл с нея е и я захвърлил, щом взела да му омръзва. Той бил един от онези лекомислени развратници, които налитали на всяка вдигната пола. Ако съпругът бил тъй отмъстителен като Алексей, можел да кастрира женкаря и да го остави да се разкайва горчиво за всички жени, които някога е подмамил.
— И как е свършило всичко? — плахо попита Зиновия. — Дали любовникът се извинил, или се е стигнало до дуел?
— Съпругът го убил — отвърна Тирон с гневна откровеност. — Жената била бременна в петия месец, но искала да се прибере при мъжа си, когато той се върнал след дълго отсъствие. Детето очевидно не било негово, но той обещал да заведе жена си на село и да остане с нея, докато роди. По някакви странни съображения тя решила, че ще поправи всичко, ако се отърве от бебето. Опитвайки се да се освободи от бременността и от греха си, тя се хвърлила от стълбата, когато мъжът й го нямало, надявайки се да пометне. Постигнала целта си, но хванала треска и умряла седмица по-късно в ръцете на съпруга си.
Зиновия вдигна поглед и предпазливо попита:
— Привързан ли беше към тази жена, Тирон? Разказът явно силно те разстрои. — Последва дълго мълчание. Съпругът й гледаше безучастно в далечината и тя се опита отново да разбере какво го свързваше с тази жена и какво бе означавала тя за него. — Може би става дума за сестра ти?
Все така загледан в празното пространство, Тирон въздъхна.
— Това вече няма значение, мадам. Нея я няма, тя лежи в гроба.