Минаха още няколко минути, през които Зиновия наблюдаваше безуспешните му опити да спре кръвта и накрая събра смелост да прекъсне напрегнатото мълчание.
— Позволи ми да ти превържа ръката.
В първия момент Тирон щеше да отхвърли предложението, но с известна изненада осъзна, че не му се ще отново да я наскърбява с груб отказ. Затова отстъпи с привидна неохота.
— Е, май трябва.
С внезапно светнало лице Зиновия скочи от леглото, изкарвайки дъха на съпруга си, пред който се разкри крайно съблазнителната гледка на дългите й изящни крака и приятно закръглените възвишения над тях. Когато се върна с нов леген вода, Тирон вече я чакаше седнал на пейката, която му беше посочила преди няколко часа. Като знаеше, че ще му е трудно да не реагира на присъствието й, той предвидливо се бе снабдил с малка кърпа, с която да прикрие слабините си и веднага прибягна до нея, щом младата жена се притисна до бедрото му, превързвайки ръката.
Тирон внимателно я наблюдаваше. Кожата й изглеждаше почти прозрачна на светлината на свещите и също тъй деликатна, както крехките й форми. Миглите й бяха сведени, докато почистваше раната, прикривайки зелените езера. Всичките му инстинкти отново надигнаха глас и той се вгледа в извивките по тялото й, истинска поема на разцъфтялата женственост. Кръвта му закипя.
— Мога ли сега да се погрижа за гърба ти — попита неуверено Зиновия, когато приключи с превързването на ръката. Очаквайки нова гневна реплика, тя остана със сведен поглед, макар да усещаше как я оглежда.
— Правете каквото сметнете за добре, мадам. Прекалено съм уморен, за да споря с вас.
Това не бе много умело оправдание, но за момента вършеше работа. Наистина беше уморен и нямаше желание да продължава до безкрайност тирадите си. За негово голямо облекчение Зиновия отиде да вземе кинжала и бурканчето с мехлема, като му позволи спокойно да въздъхне, след като толкова време бе сдържал дъха си, докато тя стоеше до него.
Като се върна, Зиновия внимателно изми гърба му с мек сапун, сетне предпазливо отвори гнойната рана. Тирон леко се стегна, когато острието се заби, но бе смаян от нейната нежност. През дългите години на военна служба бе опознал безцеремонността на военните хирурзи и докосването на нейната ръка приличаше повече на нежната милувка.
Зиновия работеше бързо и за броени минути почисти раната, така че да започне да излиза чиста кръв, сетне с леки, съчувствени пръсти разтърка мехлема върху нея. Разкъса на ленти голяма чиста кърпа и ги уви около гръдния му кош, като се притискаше до него, докато ги увиваше.
— Задръж за момент краищата — нареди му тя на ухото, както го бе обгърнала с ръце и подаде двата края на бинта пред гърдите му. Когато усети как пръстите му поемат краищата, тя погледна с натежало от нежност сърце разбърканите светли кичури на тила му, после погледът й се плъзна по мършавата му буза и изсечените сурови линии на челюстта му. Макар често да си бе представяла разни нещо с него, никога не бе имала възможност да го разгледа от такъв ъгъл. Реши, че и отзад гледката е толкова съблазнителна. Можеше само да гадае как ли би реагирал, ако прокараше език по ухото му. Дали отново щеше да отхвърли близостта й, както стори с брачната им целувка, или би се обърнали да посрещне закопнелите й устни със своите?
Устоявайки на порива, Зиновия мина пред него, за да завърже краищата на превръзката с двоен възел на гърдите му.
— Не исках да стане така, Тирон — предпазливо каза тя, боейки се отново да се връща към тази тема, но трябваше да му каже каквото й тежеше. — Не исках да пострадаш.
Тирон язвително се засмя.
— Веднъж бях повярвал в твоето състрадание към мен можеше почти да ме убеди, мадам, но получих своя урок да не се доверявам на коварните ти ходове. Той се запечати в паметта ми почти тъй дълбоко, колкото раните на гърба ми.
— Бях отчаяна — умолително продължи Зиновия, надявайки се да я разбере. — Не можех да понеса мисълта, че ще се омъжа за княз Владимир Дмитриевич. Предпочитах да си загубя доброто име, но не и да търпя съпружеските му милувки. А ти беше тъй настойчив… тъй отдаден на стремежа си да ме получиш…
— Така е! Настойчив бях! — охотно призна Тирон. — Как можех да не бъда? Твоята хубост ме съблазняваше от самото начало, а ти си постави за цел да ме съблазниш със сладки обещания. Видях ги в очите и ги чух от устните ти. Как можех да се досетя, че съзнателно ме водиш в капан, който почти ми струва живота! За мене голям късмет, мадам, че главата ми още си е на мястото, а слабините ми са в добро състояние!
Лицето на Зиновия пламна, когато погледът й въпреки волята й се насочи към кърпата, която едва прикриваше скута му. Бе доста изненадана от себе си, че ги оглежда тъй любопитно сега, когато вече нямаше право на това.