— Не знаех, че Алексей ще се разгневи така… Не си и помислях, че може да стигне до такава жестокост…
— Глупости! — изръмжа Тирон. Като се изправи, без да се опитва да прикрие голотата си, той отиде до другия ъгъл на стаята, сетне под учудения й поглед се върна и застана пред нея. Гневът му поне помогна да охлади донякъде горещината в слабините си. Като постави ръце на тесните си хълбоци, той се наклони към нея даде воля на яростта си.
— Не знам кога точно ме избрахте за своя жертва, мадам, но и никоя опитна уличница не би се справила с подобна сръчност. Бяхте прелъстителна като богиня. Да мадам, такава бяхте. Макар да съм обиколил доста свят, не съм виждал такова прелестно, такова изкусително момиче. Хитростта, с която използвахте чаровете си, ме накара да се вържа като някой разгонен хлапак с жълто около устата. Да, мадам, бяхте мила и прелъстителна и аз нямах никакъв шанс срещу силата на вашата съблазън. Очите ви бяха толкова топли и мамещи, устните ви тъй меки и тръпнещи, гърдите ви тъй закопнели за докосване, че като последен идиот аз си помислих, че и копринените ви бедра са зажаднели за мен. Дори и сега мечтая да задоволя желанието си. Прекрасно съзнавам, че ако това продължи, вие ще ме лишите от мъжеството ми по-успешно, отколкото би го направил кинжалът на княз Алексей.
Зиновия не откъсваше от него очите си, които святкаха сякаш със собствена светлина. Не знаеше как да успокои възмущението му. Той беше тъй оскърбен от постъпката й за спасение, че не виждаше как би могла да го умилостиви. Вбесяваше го, че е измамен от една жена, но пък Зиновия бе движена колкото от своите намерения, толкова и от неговата страст. От нейна страна съблазняването бе в най-добрия случай неумело и наивно, докато мъжките му ласки бяха плод на дълъг опит и на съзнателно намерение да я получи. Истина бе, че в началото беше решена да осъществи плановете си, но някъде по средата му бе отдала не само своето тяло, но и сърцето си. Никога не би му помагала тъй охотно да я лиши от девството й, ако той не бе успял да я омае. Но ако сега се опиташе да му обясни този прост факт, несъмнено щеше да й отговори подигравателно, че се мъчи да му пробута измислици.
И все пак Тирон не преставаше да я удивлява, откакто бяха надянали брачните халки. Тъй се бе вживял в ролята си на младоженец пред гостите, че бе започнала да се поддава на очарованието му, но щом вратата се затвори, я държеше на разстояние от себе си. Това окончателно я обърка. Сега, когато и двамата знаеха, че той най-много от всичко иска да я люби, той предпочиташе да търпи пожара в себе си, но не и да се държи като съпруг в първата брачна нощ! Нима щеше да го разбере някога? Нима щеше да го накара той да я разбере? Какъв подвиг трябваше да извърши, за да го превърне отново в любовника, на който не можеше да устои?
— Тир — гласът на Зиновия бе мек като копринена милувка, галеща бодлите на настръхналата му гордост. — Защо не отидем в леглото и не си поговорим просто… един за друг? Изобщо не те познавам… а бих искала… наистина.
Тирон дрезгаво се разсмя, отметнал глава към тавана. Опита се да събере мислите си, но се чувстваше като звяр, хванат в клетката на своята похот, звяр, долавящ миризмата на разгонената женска, разпален до безумие от нейната близост. А същевременно уязвената му гордост не му позволяваше да се подчини на бушуващите инстинкти. А Зиновия искаше само да отидат в леглото… и да си поговорят!
— Зиновия, Зиновия — простена той и заклати глава, сякаш съкрушен от внезапна болка. — Обръщаш цялото ми същество наопаки, нощта ми става мъчително изтезание, денят ад… а сетне ми шепнеш утешителни думи на ухото. Какво да ти отговоря, да кажа ли не, когато дърпаш струните на сърцето ми с копринения си глас? Искаш дълги разговори, за да ме омотаеш с чаровете си.
Зиновия изчака мълчаливо той да повдигне глава и да впери в нея пронизващите си сини ириси. Шепотът й се разнесе в смълчаната стая.
— Наистина, Тирон, не смятах, че ще те сполети подобна злина. Избрах теб, за да извършиш това, но не съм те принуждавала да правиш каквото и да е против волята си.
Тирон въздъхна тежко, предавайки се поне за момента. Немощно махна с ръка към леглото, знаейки какви мъки го чакат, като легне до нея, без да я докосва, но засега не му се щеше да се карат повече.
— Можем да поговорим, ако искаш, а можем и да поспим.
Пое си дълбоко дъх, сякаш щеше да се гмурне под гигантска вълна, тръгна с нея към леглото и проследи с поглед как тя се качва на своята половина. Очите му се залепиха за гънките на нощницата по ханша й, преди да се пъхне под завивките и да ги дръпне до брадичката си. Тя гледаше встрани, докато той си легна, а сетне се обърна с лице към него, сякаш очаквайки от устните му да потече поток от откровения.