Тирон вътрешно простена при тази мисъл и като легна по корем, се пресегна към свещника и духна свещите. С благодарност се остави на тъмнината да ги обгърне и да прикрие лицата им, защото знаеше, че може да се удави в тези дълбоки зелени езера и тогава щеше охотно да даде всичко, което поискаха от него.
— Не можем ли просто да поспим? — прошепна умолително той. — Напоследък нямах възможност да си почивам много и трябва да ти призная, че сега умирам за сън.
— Както пожелаеш, Тирон — нежно отвърна Зиновия, благодарна за топлия му тон. Очите й проследиха как той посяга към краката си и издърпва пухения юрган върху нея, сетне усмихната се сгуши в топлата му пазва, радостна, че Тирон е наблизо.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Слънцето се издигна иззад върховете на дърветата и още не бе прогонило съвсем мрака, когато Тирон се отърси от прекрасния си сън и постепенно започна да осъзнава, че този път не го бе споходило поредното видение. То беше осезаемо, топло и живо! Истината постепенно достигна до него през просъницата и той рязко отвори очи, почти очаквайки Зиновия да е будна и да го измъчва умишлено. Тя наистина бе тук, сгушена до него, отпуснала глава на същата възглавница. Можеше да усети нежния допир на бузата й до рамото си, както и лекия полъх на топлия й дъх.
Беше преметнала ръка през гърдите му и едва покритата й гръд го изкушаваше с мекотата си, събуждайки отново същите видения, от които току-що се бе изтръгнал. Едно стройно бедро почиваше върху слабините му. И като връх на всичко Тирон усещаше и примамливата топлина на нейния скут до бедрото си.
Прикован към леглото от нежната прегръдка, той се почувства разпнат на колело за изтезания, върху което бе безмилостно привързан от собствената си страст. Голата мекота на Зиновия правеше терзанията непоносими. А от тях можеше да се освободи само ако се поддадеше на желанието и си пробиеше път през остатъците от нейното девство, възползвайки се от съпружеските си привилегии.
Съгласно заповедта на Негово величество и собствената му клетва, произнесена пред свещеник, той бе обвързан навеки с нея и независимо от глупавите обещания, които беше дал на царя, копнееше да влезе там, където обеща да не пристъпва. Всъщност моментът беше изключително подходящ да откъсне плода на съпружеското блаженство. Ако само мъничко променеше позата, би могъл да отпие от крехката чаша на нейната женственост и да утоли жаждата си със сладкия нектар на осветената страст.
Сега Тирон имаше възможност спокойно да огледа невестата си. Не откри и следа от лисичата хитрост, в която я обвиняваше. Вместо това държеше в прегръдките си невинно заспала девойка, на която не би могло да устои и най-закоравялото сърце. Изучавайки я на светлината, която разкриваше и най-дребните подробности, той за сетен път бе покорен от необикновената хубост на жена си. Тя имаше свежо, естествено излъчване, фигурата и чертите й бяха самото изящество. Черни къдри обрамчваха съвършено лице, а един немирен кичур поведе погледа му върху мъничкото ухо. Под гордите дъги на веждите й дългите й мигли приличаха на копия, отпуснати върху розовите бузи. Меките й устни бяха съблазнително открехнати като сочен плод, жадуващ да бъде откъснат от целувката на влюбен. Ако не се чувстваше задължен да се въздържа, Тирон щеше да впие своите устни в тях.
Нейното ухание го накара да си припомни омайната сладост на кожата й и сладката роса на твърдите й гърди. Нямаше нужда да напряга въображението си, за да си представи екстаза, който го очакваше, ако позволеше на тялото си да се слее с нейното. Но сега по-неотложен бе проблемът как да пренебрегне подобни обещания за щедри наслади, когато трябваше само да посегне, за да ги вземе.
От начина, по който Зиновия се бе притиснала до него, личеше, че се е промъкнала в съня си, примамена от топлината му, защото завивките й бяха паднали на пода. Само обшитата с дантели нощница беше останала върху тялото й, но и тя се бе вдигнала нагоре, разголвайки бедрата й чак до извивката. Подобна изкусителна гледка измъчваше безкрайно един мъж, който бе предпочел страданията на въздържанието, вместо да утоли похотта си с уличниците или с някои от съпругите на офицерите чужденци. Една кокетка беше положила особени усилия да пробие сдържаността му. Близо петдесетгодишният генерал Вандерхаут вероятно не подозираше, че очите на младата му съпруга Алета шарят настрани и е ненаситна за хубави и напети любовници. Тирон няколко пъти беше отхвърлял настойчивите й аванси под предлог, че е ангажиран другаде. Всъщност това не беше далеч от истината, тъй като през по-голямата част от времето си кроеше планове как да се добере до Зиновия. Сега, когато тя бе тук като негова жена, буквално в прегръдките му, той отново се замисли дали негодуванието му на измамен влюбен беше чак толкова разумно и оправдано. Може би ако поровеше какво се крие под неговата неприязън, щеше да открие, че благородното му възмущение не бе нищо повече от тънък параван пред раненото му сърце и уязвената гордост, които и двете мечтаеха само да бъдат утешени.