— Заплануван е още един ден за празнуване — уведоми Григорий командира си, като присъедини своя кикот към гръмогласния смях на Уолсуорт. Той небрежно сви рамене под подозрителния поглед на Тирон.
— Ние в Русия се стремим да извлечем възможно най-много веселие от всеки повод. Това ни спасява от скуката през дългата зима. И, разбира се, водката повдига духа още преди празника.
— Внимавай със запоя, приятелю — предупреди го Тирон. — Утре сутрин трябва да сме на служба.
Григорий го последва в едно по-усамотено ъгълче на банята, където слуга пълнеше огромно корито.
— Чувствам, че си намислил пак нещо.
Тирон хвърли поглед към слугата и за всеки случай изчака, докато той свърши.
— Смятам при първа възможност да открия бърлогата на Ладислас и се надявам да го пленя заедно с помощниците му. Утре ще покажа на нашите момчета една нова тактика, за да ги надхитрим.
— Готов си да оставиш невестата си още след първата брачна нощ? — Григорий беше смаян. Той най-добре знаеше как пламенно командирът му се бе борил да спечели девойката и бе изненадан, че смята да я остави толкова скоро.
— Знаеш, че не мога да допусна личният ми живот да пречи на служебните задължения — флегматично отвърна Тирон. — Негово величество пръв ще ме укори, ако се отпусна и пренебрегна дълга си. Наистина гърбът ми все още не е зараснал, но царят ме уведоми, че скоро ще поиска да направим парад в чест на някакви чуждестранни дипломати. Докато се лъскаме за парада и се готвим за сражението, няма да имаме време да мислим за нищо друго.
— Жена ти е много красива, а ти не си вземал почивка откакто си дошъл. Мислех си, че ще предпочетеш да останеш в града и да тренираш войските тук.
— Зимата наближава, а ако отложим всичко за напролет, може и да не намерим Ладислас. Ще трябва да изготвим план и да подготвим хората. Искам този път да изпипаме нещата. Не трябва да оставяме нищо на случайността.
— Щом твърдо си решил да тръгваш, ще трябва да изпратим някой съгледвач да потърси лагера на Ладислас.
— Вече помислих за това. Захар е може би най-подходящият. Той намрази Ладислас, откакто разбойникът открадна сестра му миналата година.
— Как все пак ги е открил княз Тарасов?
— Ладислас е разпространил в града и околностите вестта, че ме търси. И хоп!, княз Тарасов е откликнал на призива, когато е решил да ме отстрани от пътя си. Каквото и да ги свързва, останах с впечатлението, че не са особено добри приятели.
— Като си помисля как те преби, имаше късмет, че госпожа Зиновия изпрати прислужницата си в Кремъл да повика майор Некрасов на помощ.
Тирон бе смаян. Кога Зиновия е успяла да изпрати Али с подобна мисия?
— Кога е станало това?
— Майор Некрасов ми каза, че именно Али му съобщила, че си в беда. Старицата май е била в двореца на Тарасови, когато бандитите те мъкнели към конюшнята.
Тирон се засмя и поклати глава, все още объркан от разкритието на капитана.
— В такъв случай трябва да благодаря на Али. Досега тъй и не можах да разбера как всъщност се отървах и как цар Михаил и майор Некрасов пристигнаха тъкмо когато имах най-голяма нужда от тях.
— Али казала на майора, че господарката й я е изпратила да го повика и че ти си в голяма опасност. — Григорий потърка твърдата четина, която покриваше брадичката му и погледна въпросително командира си. Но как е могла госпожа Зиновия да се окаже в двореца на Тарасови, когато всички мислехме, че лежи болна тук? Поне княз Жерков е останал с такова впечатление.
Григорий зачака отговора на полковника, макар той внезапно да се съсредоточи върху непокорния възел на превръзката си.
Тирон нехайно повдигна вежди.
— Може би не е била в спалнята си, както е мислел княз Жерков. Може би е била с Али у Тарасови.
Григорий предпазливо сниши глас, опитвайки се да научи нещо повече.
— Болярката е била с теб, нали?
Тирон се намръщи и като хвана бинтовете, рязко ги дръпна.
— Дори да беше така, Григорий, мислиш ли, че щях да ти кажа?
— Независимо дали ще го направиш или не, приятелю, отговорът ти ще си остане между нас. Знаеш това.
Тирон не искаше да посрамва Зиновия, независимо че се бе подиграла с чувствата му.
— Да не мислиш, че щях да се хваля с подобен подвиг? Дамата е моя жена.
— Цар Михаил настояваше да застанете възможно най-бързо пред олтара — добави с усмивка Григорий. — Какво всъщност стана?
Тирон театрално въздъхна.
— Съмнявам се, че някога ще станеш майор, ако не се научиш да пазиш въпросите за себе си.
Григорий се засмя на шегата и продължи със своите предположения.
— Е, приятелю, не те познавам като лъжец, затова съм склонен да предположа, че княз Тарасов и Ладислас са те хванали по бели гащи и са наредили да те нашибат с камшик. И щом Али е била изпратена да повика майор Некрасов, значи са хванали госпожа Зиновия с теб. А щом са те накарали да се ожениш за нея насила, тогава мога да разбера защо беше тъй зле настроен към нея вчера.