— Кой казва, че съм бил зле настроен? — Тирон бе изненадан от проницателността на капитана.
— Да, това обяснява всичко — продължи да разсъждава Григорий, без да обръща внимание на въпроса на полковника. Той пак потърка замислено острата четина по брадата си и се усмихна. — Очевидно са те хванали с момичето и настойникът му, княз Алексей, те е накарал да си платиш за това…
— Глупости! Той я искаше за себе си!
— В такъв случай са те нашибали, защото си му отнел дамата. — Очите на Григорий блеснаха дяволито, когато реши да подразни командира си. — През цялото време гореше от нетърпение да замъкнеш момичето в леглото си. Не си могъл да дочакаш царят да ти я даде. Сега трябва да си платиш за грешката и си й сърдит…
— Ама че дивотии! — изсумтя Тирон, уязвен от истината в думите на руснака. — Да не си въобразяваш, че си се научил да четеш мислите ми? Защо си решил, че съм й сърдит?
— Познавам те, приятелю — Григорий сви нехайно широките си рамене. — Ако не й беше ядосан, нямаше да се преструваш така неумело…
— Така значи! Преструвам се, казваш?
— Ако всичко помежду ви беше наред, цялата руска армия нямаше да може да те изкара оттук. Щеше да останеш да я любиш в спалнята и нямаше да слезеш, докато не й се наситиш.
Тирон зяпна младежа, който май го познаваше по-добре, отколкото той самия себе си. Не можеше да възрази срещу този довод.
— И което е по-важно, нямаше да мирясаш, докато не се помириш с нея и не премахнеш пукнатината, която се е появила между вас. Ако я обичаш, а според мен е така, трябва да побързаш да се помирите.
Райкрофт с гневен жест хвърли превръзките.
— Не е толкова просто, Григорий. Аз не означавам нищо за нея.
— Според мен не е така — възрази младежът. — Госпожа Зиновия изглежда здравата хлътнала по теб.
Тирон недоверчиво изсумтя.
— Прекрасна актриса. Аплодисменти за таланта й.
— Спести й тази обида, приятелю! Абсурдно е да се мисли, че не държи на теб!
— Как ти смееш да твърдиш, че разбираш тази девойка, когато тя ме изненадва на всяка крачка? — ядосано попита Тирон. — Нямам представа какви мисли се въртят в главата й, макар до скоро имах глупостта да си въобразявам, че са ми ясни!
— Полковник! Нашата дружба нищо ли не означава за теб? Не ме ли смяташ за верен съратник и приятел? Не ти ли доказах, че съм такъв? Не те ли предупредих, че майор Некрасов е последвал примера ти и почти по петите ти е хукнал при царя, за да поиска сам ръката на момичето? Ти искаше веднага да го извикаш на дуел, а аз те посъветвах да изчакаш. Защо не предположиш, че някой би могъл да види истината по-ясно от теб? Ти си прекалено близо до нещата, за да ги видиш ясно. В нетърпението си да разбереш всичко ти правиш прибързани заключения. Дай на жена си някаква възможност да докаже своята любов.
Тирон уморено въздъхна.
— Докато сме в Русия, ще има предостатъчно време да покаже чувствата си към мен. Не мога да поискам бракът да бъде разтрогнат, докато усещам във врата си дъха на цар Михаил, дебнещ дали ще изпълня заповедта му.
— Работата ти в Русия няма да се увенчае с особен успех, ако си позволиш подобно нещо — каза Григорий, доста докачен, че приятелят му е могъл дори да си помисли подобно нещо. — За нас, руснаците, е въпрос на чест да не допускаме нашите болярки да бъдат захвърляни или оскърбявани от чужденци. Александър Зенков се ползваше с голямо уважение в страната. Като приятел бих те посъветвал да се държиш добре с дъщеря му.
— Велики Боже! Какво мислиш, че ще сторя с нея? Ще я бия? — Тирон не можеше да повярва на ушите си. — Зиновия е моя жена! Дори само по тази причина тя заслужава да я пазя и да се грижа за нея! — Искрено ядосан от предупрежденията на Григорий, той смъкна бричовете си и влезе в коритото. Като се отпусна в горещата вода, той се смръщи от болка. Като усети, че капитанът продължава да го гледа объркано, той вдигна предизвикателно очи.
— Има ли нещо друго за обсъждане?
Григорий замислено се отпусна на близката пейка.
— Успя да ме озадачиш повече от всеки друг, приятелю. Разправяш, че си щял да се разделяш с жена си, а в следващата секунда тържествено обявяваш, че тя е твоя, за да се грижиш за нея. Когато пристигна тук, не искаше да се обвързваш с никоя жена, сякаш ги мразеше до една. Оттогава не съм виждал друг войник да се бие така свирепо като теб. Макар и да спазваш правилата на воинската чест, щом ти кажат да връхлетиш врага, правиш го с такъв устрем, че помиташ всичко насреща. Сякаш пет пари не даваш за опасностите, сякаш всъщност не те е грижа дали ще те убият…