— Разбира се, че ме е грижа!
Григорий не можеше да бъде така лесно прекъснат.
— В известен смисъл сигурно е така. Но ме притеснява, че не обръщаш сериозно внимание на опасностите. Щом забележиш, че задачата е прекалено рискована за нас, ти се нагърбваш с нея…
— Опитът също играе роля, не си ли го разбрал досега? — намусено възрази Тирон. — Аз съм се сражавал повече от който и да е друг в нашия полк и много пъти съм гледал смъртта в очите. Ако не бях толкова опитен, нямаше да съм тук и да върша онова, за което ми плащат — да ви обучавам вас.
— Просто се чудя дали нямаше да обръщаш по-голямо внимание на опасностите, ако беше доволен от живота си…
— Прекалено задълбочаваш, драги — промълви Тирон, сапунисвайки лицето си. — Разбирам, че се опитваш да намериш някаква логика във всичко това, но не мога да ти обещая, че ще започна да се държа по друг начин. С Божията помощ аз ще изкарам честно службата си тук.
— Ще се моля и двамата да се радваме на дълъг живот и здраве, приятелю. Също така ще те помоля да си спомниш колко кратък е животът дори без опасностите в боя и да побързаш да оправиш отношенията си със жена си.
Тирон изплакна сапуна от очите си и зяпна капитана, който му се усмихна и като отдаде небрежно чест, спокойно се отдалечи. Останал сам, Тирон се отпусна в коритото и се замисли над думите на Григорий. Макар да го бяха притеснили, те бяха искрени и добронамерени. Веждите му се сключиха замислено и той си припомни как няколко пъти в бой беше излизал пред редиците на хората си и се бе хвърлял доста необмислено сред враговете, както например срещу бандата на Ладислас. Сега трябваше да признае, че действията му може би изглеждаха донякъде дръзки, почти безотговорни, а може би дори на моменти не бе проявявал достатъчна загриженост за живота си. Въпреки това бе убеден, че всеки път светкавичните му атаки се оказваха полезни и стъписваха врага. Ако беше постъпил по друг начин, щяха да пострадат невинни хора и Зиновия сега щеше да принадлежи на Ладислас, а не на него.
Изкъпан и сресан, Тирон се запъти към спалнята, съпроводен от същите мъже, които го бяха занесли до нея предишната вечер. Когато приятелите му потропаха на вратата, отвътре се разнесоха звуци, които доста напомняха квакането на патици, скупчени около някое езерце. След известно време вратата се открехна и през тесния процеп надзърна една девойка.
— Минутка само… светли боляри — отвътре се разнесе кискане. — Болярката Зиновия… още не е свършила… с тоалета си…
— Кажи й да дойде, за да се уверим с очите си — извика през смях Уолсуорт.
— Хайде, хайде — започна да придумва Тирон момичето, дарявайки го с най-обаятелната си усмивка. Нима ще държиш младоженеца на вратата, когато е дошъл да види булката си? Дръпни се и ме пусни да вляза.
Приглушеният глас на Зиновия каза нещо от вътрешността на стаята и младата болярка отстъпи. Вратата веднага се отвори широко и мъжете нахълтаха. Елегантно облечените дами и двете прислужници, които с усилие мъкнеха голямо корито към съседната стая, ги посрещнаха със смях. Докато мъжете се бяха разполагали в банята, Зиновия бе използвала широкия меден съд, за да се изкъпе и парфюмира. След това в стаята бяха нахлули кискащите се прислужници и любопитните матрони, изпънали вратове и ококорили очи да видят какво има по чаршафите. Али още оправяше сарафана на Зиновия, когато нетърпеливите мъже нахълтаха през вратата. Младата булка се извърна от любопитните им погледи, опитвайки се да завърже копринените шнурове, които придържаха дрехата й. Княгиня Зелда напразно се опита да покрие черната й коса с воал, защото Тирон се закова до тях и махна блестящата тъкан от главата на жена си.
— Ако е възможно, княгиньо, бих предпочел косата на жена ми да не се загрозява с ленти и воали — заяви той с дръзка усмивка, но ужасеният поглед на Зелда веднага му даде да разбере, че влизат в противоречие с традицията. Усмивката му стана по-неуверена.
— Явно не е възможно.
Със светнали от удоволствие зелени очи Зиновия го погледна през рамо, зарадвана, че е показал мъжкия си интерес към нея пред погледите на всичките си приятели. Когато той приближи глава, я лъхна миризмата на остър мъжки парфюм и свежия дъх на сапун. Очите й се плъзнаха с възхита по чертите на лицето му, докато обясняваше смисъла на воала.
— Нечувано е омъжена жена да показва косата си пред друг, освен съпруга си, милорд. Така е прието в Русия. Но ако искаш да я оставям непокрита, когато сме насаме, само ми кажи.