Тирон посегна и бавно поглади меките къдри, припомняйки си първия път, когато погледът му бе паднал върху буйния водопад черни коси, макар тогава предпочиташе да не губи ценно време и да съзерцава голото й тяло.
— Да, предпочитам да е открита — просто каза той и като кимна за извинение на Зелда, й върна воала. Княгинята пое прозирната тъкан със смутена усмивка и побърза да я закрепи, а широко ухиленият Григорий се приближи с чаша изстудено вино. Тирон пое поднесената напитка.
— Навярно госпожа Зиновия ще се радва да те научи на руски език, както и на някои от тукашните обичаи. Сигурен съм, че уроците ще са полезни и за двама ви.
— Ние със Зиновия вече се венчахме, така че не виждам защо трябва да се държиш като сватовница, приятелю — укори го дружески Тирон.
Усмивката на капитана стана още по-широка:
— Една добра сваха няма да миряса, докато не се увери, че и двете страни са доволни. Защото вие, полковник, не сте доволен, как тогава ще получа повишението си?
— Ама че приятел! — ухили се Тирон. — А бях така сигурен в искреността ти! Вместо това си търсел само най-прекия път към повишението.
Григорий добродушно сви рамене.
— Все някак трябва да го постигна.
Репликата му предизвика дружен смях сред мъжете и одобрителни усмивки сред дамите. Миг по-късно в стаята влезе Наташа и призова гостите да опитат деликатесите, които им беше приготвила Даша. Покани полковника да оглави шествието с невестата си, а сама с усмивка пое предложената й от Григорий ръка.
— Какво мислиш за брачния избор на командира си? — усмихната попита Наташа младия руснак.
— Забелязах, че са прекрасна двойка, болярке. Поздравявам ви за вкуса, с който си подбирате приятелките.
— И аз за вашия — изящно сведе глава тя. — Но кажете ми, как вижда полковникът всичко това?
— Сигурен съм, че този брак ще донесе само добро, болярке — заяви тактично капитанът. — Мисля, че с времето те ще станат много щастливи.
Доволна от проницателността на младия офицер, Наташа удовлетворено кимна, защото именно това искаше да чуе от него.
Младоженците седнаха на отрупаната със закуски маса и пиршеството започна с много шум и наздравици. Насърчавани от гостите, Зиновия и Тирон се целуваха, за да подсладят блюдата след всяка оглушителна вълна от викове: „Горчиво! Горчиво!“
Скоро след това малка трупа смешници им изнесе представление с пъстри пантомими, в които за всеобщо удоволствие гостите се обличаха в причудливи костюми и охотно се включваха в игрите и танците. Дори Тирон се заливаше от смях, когато виното посмекчи болката в разранения му гръб, и се шляеше из двореца и парка с невестата си. Беше много забавно да играят на гоненица и криеница с другите гости.
Смешникът изпълняваше ролята си с ентусиазъм, ръмжеше и виеше, душеше и дебнеше в сивата си вълча кожа, оглеждайки се за всяка госпожица, която би могла да мине за Жар птица. Той бе в другия край на двореца, когато Тирон бързо измъкна Зиновия навън и избра за нея скривалище между две сраснали се дървета, прикрити от кичест храст. Спотаени, двамата зачакаха вълкът да дойде, но всеки чувстваше болезнено присъствието на другия, както бяха притиснати плътно в скривалището. Дори през тежкото кадифе на сарафана си Зиновия усещаше напора на слабините му и тежкото туптене на сърцето. Тръпка на удоволствие събуди сетивата й и обнадеждена от неговата реакция, тя се притисна до съпруга си и вдигна очи, за да види как в погледа му пламва познатата жар.
Вгледани един в друг, те не забелязаха приближаването на сивия вълк, който зърна цветната пола на сарафана й да се подава иззад дървото. Той нададе тържествуващ вой, стряскайки двойката, и сграбчи китката на пленницата. Като я помъкна към двореца, смешникът изсумтя развеселено и хвърли поглед към Тирон, който се влачеше след тях силно смутен. Какво можеше да се очаква от един младоженец. Въпреки това нямаше да проявява снизхождение, а щеше да скрие невестата. Тирон се появи няколко минути по-късно, насилвайки се да изглежда весел. При влизането му сивият вълк се насочи към него и го подкани да намери по-скоро Жар птицата, затворена в златна клетка, защото иначе лошите братя щяха да го убият и да я вземат. Заливащи се от смях, неговите приятели му устройваха капани и всякакви препятствия, докато той обикаляше къщата, търсейки Зиновия. Накрая малката София се подаде от вратата на кухнята и издайнически посочи към килера. С тържествуващ вик Тирон грабна младата си жена на ръце и хукна пред коварните си братя, за да остави Жар птицата в краката на царица Наташа, която със смях го короняса с венец от зеленина. Тирон занесе наградата си в кухнята и увенча главата на София, която го дари със сияйна усмивка и срамежлива целувка по бузата. Когато Тирон се върна при Зиновия, в очите й имаше странна топлота, съвсем различна от страстта.