— Явно имате подход към децата, полковник Райкрофт. Мислили ли сте някога да имате свои?
— Много пъти — отвърна той, спомняйки си колко разочарован беше, когато Анджелин пометна три пъти за две години. Нейният лекар й предписа куп билки, за да подсили утробата й. Тирон смяташе за тъжна ирония това, че лечението се оказа успешно и затова тя забременя от друг мъж. После рискува собствения си живот, за да премахне плода на греха.
— Значи нямаш нищо против да имаш деца? — направо попита Зиновия.
— Не това е проблемът ми, мадам — отвърна със същата откровеност Тирон. Той я поддържаше за лакътя, докато слизаха към залата. — Не мога да понеса обаче измамата. Как бих могъл да ви имам доверие, когато се показахте тъй ловка в интригите?
— А как да ви имам доверие, когато в един момент ме гледате страстно, а в следващия сякаш ме мразите? — върна му го Зиновия. — Лицемер ли сте, полковник? От устните ви се сипят обвинения, но когато погледна в очите ви, те казват нещо съвсем друго.
— Така е, мадам, с вас сме малко двойствени — охотно призна Тирон. — С кокетните си усмивки и прелъстителен вид вие сте способна да стигнете до сърцето на мъжа и да го направите беззащитен. И най силният, безстрашен воин става като дете пред вашите машинации. — Тирон се закова на място и като я погледна в очите, призна с дрезгав глас: — Не мога да отрека, Зиновия, че си способна да ме подложиш на изкушения, на които не бих могъл да устоя. Боя се, че напразно се опитвам да издигна стена, за да се укрия от болката, която очаквам да ми причиниш.
Зиновия не бе склонна да му отстъпи в този тъй важен спор.
— Умолявам ви, сър, не ме съдете така строго. Нямам намерение да ви причинявам болка. Само търся твърда почва, върху която бихме могли да стъпим и двамата, за да сме донякъде доволни от брака си. Виждам, че се стремите да се държите на разстояние от мен и се питам дали завинаги ще ме лишавате така от своето внимание и от дете?
Кафявата вежда рязко се повдигна от изненада при откровения въпрос.
— Завинаги ли, мадам? Кой може да каже какво ще ни донесе утрешния ден? Но вие несъмнено добре знаете, че за създаването на дете е нужна по-тясна връзка…
— Противопоставяте ли се на по-тясната връзка? — попита лукаво Зиновия.
— Трябва да ви призная, мадам, че засега се боя от такава близост. Тя прилича на песен на сирена, която чута веднъж, завинаги оставя мъжа окован в копринени вериги. Веднъж ако я опитам, не знам дали ще мога да устоя на по-нататъшните ви машинации.
— От мен чувате не песен на сирена, милорд, а надеждите на съпруга, която не иска да бъде пренебрегвана. Освен чрез вас, аз няма как да науча какво се крие зад простото съединяване на телата. Именно вие, сър, ме разпалвате, а сетне се отдръпвате, а аз трябва като безпомощна лястовица да чакам кога ястребът ще пожелае да сграбчи плячката си, за да мога и аз да се нахраня.
Тирон я погледна с изненада. Знаеше, че я бе извел до високия връх на насладата, на който сам искаше да се изкачи, но бе доста учуден, че тя споделяше копнежите си с подобна откровеност. Намираше искреността й за безкрайно интригуваща и тя го подтикна сам да направи едно признание.
— Така е, мадам. Самият аз копнея да заситя разкъсващия ме глад. Вие си оставате все тъй хубава и съблазнителна както в деня, когато дойдохте в квартирата ми. Можете да изкушите всеки мъж, а вероятно мен по-лесно от повечето други.
— Това ще е само физически порив да ме любите. Казаха ми, че мъжете били такива — рече Зиновия, смутена от пропастта между думите и делата му. Щом бе тъй податлив на женските й прелести, тогава защо се дърпаше при самата мисъл да се люби с нея? — Защо не с мен? Сам казахте, че от дълго време сте се лишавали от женска компания, затова предполагам, че всяка жена би ви свършила работа.
— Не непременно, мадам.
Изящната вежда се надигна учудено.
— Чувала съм, че в Немския квартал обикалят множество уличници. Никога ли не сте прибягвали до тях, търсейки компания?
— Никога — рязко отвърна той. — С времето ще научите, че съм доста придирчив към жените, с които лягам.
— И аз вече не съм в тяхното число. — Гласът на Зиновия леко трепна, докато героично се опитваше да удържи сълзите, които напираха в очите й.
Без да забелязва настроението й, Тирон побърза да възрази.
— Не съм казал такова нещо, Зиновия. Недей да ми приписваш такива думи.
Придържайки лицето си сведено, за да прикрие влагата по бузите си, тя го попита: