— Толкова ли си оскърбен, че ти е противно да се любиш с мен и да ме дариш с твое дете?
Тирон отклони поглед, тъй като не искаше да й даде никакъв отговор, който да послужи на целите й. А колко силно искаше всъщност както да засее семето, така и да прибере плода. Съзнавайки, че стъпва на хлъзгавата почва на собствените си развихрени страсти, той бързо се насочи към лудуващите им приятелите и умело избегна отговора, оставяйки Зиновия отчаяна.
Късно същия следобед генерал Вандерхаут и красивата му млада жена Алета дойдоха на гости. Макар и двамата да не изглеждаха особено въодушевени, изрекоха задължителните благопожелания. Но Винсент Вандерхаут беше нетърпелив да прояви своят авторитет и власт и затова скоро придърпа Тирон настрани и го поведе към градината да поговорят насаме.
— Трябва ли да ви напомням, полковник Райкрофт, че всеки командир има право да бъде уведомен лично за намерението на някой от подчинените му офицери да се жени. Явно е, че скритата ви връзка с тази жена ви е струвала ергенството, а и наказание от моя страна. Мъмря ви за нехайството по отношение на задълженията ви към висшестоящия офицер…
— Моите извинения, генерале — прекъсна го Тирон, комуто беше започнал да омръзва високопарният стил на холандеца. Когато реши да дойде в Русия, никога не бе предполагал, че ще му се наложи да иска позволение от някой чужденец за решения, засягащи личния му живот. И без това не беше лесно да понесе намесата на царя, но все пак реши и сега да се въздържи, макар силно се изкушаваше да каже на генерала, че бракът му не е негова работа. Вместо това предпочете да затвори устата на стареца с истината. — Негово величество цар Михаил изрично нареди да се оженя за болярката Зиновия.
— Какво, по дяволите, сте направили, Райкрофт? Момичето е забременяло преди брака, така ли? — извика холандецът. — Проклятие! Нима забравяте, че сте в чужда страна?
Тирон стисна зъби, а очите му станаха ледено студени. Боейки се да не избухне, той предпочете да не срещне изпепеляващия поглед на генерала, а застана мирно, загледан над главата на по-ниския холандец.
— Не, генерале! Болярката Зиновия беше девица, когато се ожених за нея, сър! Ако това изобщо е ваша работа, сър!
Очите на генерал Вандерхаут се присвиха и той впери в полковника пронизващ поглед.
— Внимавайте, полковник Райкрофт. Мога да уредя да ви върнат веднага в Англия.
— Не ви съветвам да го правите, генерале, преди първо да се обърнете към царя, сър!
Устните на генерала се разтрепериха от гняв и той трескаво затърси някаква заплаха, която би накарала полковника да заквичи от ужас като прасенце. Като не успя, той изсумтя гневно и се върна в къщата, като остави Тирон да се оправя със своята ярост. Сигурен беше, че всички вътре чуха виковете им и макар донякъде да бе спокоен, че неговите приятели ще проявят достатъчно дискретност, не бе така сигурен за другите.
Като изруга полугласно, Тирон се обърна и излезе гневно от градината, като умишлено се насочи в посока, противоположна на оная, в която тръгна генералът. Вече му се искаше да беше удушил този човек, задето си позволяваше да го укорява за сватбата му със Зиновия и се бъркаше в работи, които бяха прекалено лични, за да бъдат обсъждани с цяло гърло. В такова настроение би могъл да го повали с юмруци, ако пак го зърнеше. Така че предпочете да се усамоти в покоите, които делеше със Зиновия, за да се успокои и да не вдигне нов скандал.
Никой не му се изпречи по пътя към стаята и Тирон въздъхна с облекчение, когато затръшна вратата зад гърба си. Вълните на гнева му започнаха бавно да се уталожват, докато кръстосваше нервно стаята. Смъкна жакета си и го метна на един стол, сетне измъкна ризата от бричовете си и я свали. Смачкана на топка, тя също полетя след жакета. Влезе в гардеробната и наплиска с хладна вода главата и гърдите си, което му помогна да се поуспокои.
Беше увил мократа си глава с една кърпа и като бършеше лицето си, влезе в спалнята. Тъкмо привършваше, когато бе изненадан от една малка ръка, която бавно се плъзна по плоския му, стегнат корем. Не знаеше, че Зиновия е влязла. Тирон понечи да се отдръпне, но си спомни колко разочарован се почувства, когато тя отказа свенливо целувката му предишната нощ. Въпреки твърдото си решение да не допуска необмислени постъпки, Тирон се усмихна под кърпата, докато ръката бавно го галеше.
Блажен от нейното докосване, той спря да бърше косата си и с доволна въздишка се отдаде на усещанията, които го връхлетяха. Чу как тя тихо ахна от възхищение и дишането му се ускори, когато ласките й станаха по-целенасочени, смайвайки го с инстинктивната си мъдрост. Пое дълбоко дъх, усещайки как наложеното от гордостта въздържание е подложено на жестоко изпитание. Пръстите й започнаха да търсят процепа на бричовете и с намерението да й помогне, той махна кърпата от главата си. Когато обаче видя жената, която стоеше пред него, сякаш го поляха с ледена вода.