— Алета!
— Ах, ти, лошо момче — сгълча го русата жена с престорена скромност. Като му се усмихна, тя обгърна врата му с ръце. — Да се ожениш тъй бързо! Тц, тц! Всички жени бяха покрусени, като научиха, че ще се жениш за болярката. Винсент каза, че си ядосал царя, като си вкарал в беда дъщерята на покойния посланик и че трябвало да си получиш заслуженото. Не съжаляваш ли, че не позволи на Алета да се погрижи за теб?
Разочарованието на Тирон бе невероятно. Той едва се сдържа да не излее яда си върху жената, задето не бе тази, за която я беше помислил. Смъкна ръцете й от врата си и я отлепи от себе си.
— Извини ме, Алета, но винаги съм предпочитал да не лягам с жените на командирите ми. Сигурно знаеш, че подобни начинания са крайно рисковани и са сериозна заплаха за кариерата ми.
— О, Тирон, зная, че не се боиш от нищо, най-малкото от жена като мен. — Тя пак се притисна до него и му се усмихна с влажни от желание очи. — Трябва да ме навестяваш, когато искаш да се позабавляваш истински, Тирон. Ще направя всичко, което поискаш. Мога да те накарам да забравиш за хлапачката, за която си се оженил. Тя няма представа как да се харесана един мъж, особено ако е похотлив като теб.
— Така е, много има да учи, но се радвам при мисълта, че ще я науча как да ми доставя наслада — Тирон отново отлепи жената от себе си и с труд удържа презрителната си усмивка, когато се запъти да отвори вратата. — Мисля, че вече трябва да си тръгваш, Алета. Нито жена ми, нито твоят мъж ще се зарадват, ако научат, че си тук.
— Хайде, хайде, Тирон. Малкото момиче, за която си се оженил, никога няма да те задоволи. Трябва ти по-опитна жена, която да се погрижи за теб.
Като му се усмихна сластно, тя отново пристъпи напред и притисна цялото си тяло към него, търсейки пипнешком процепа на бричовете му.
Като я хвана за раменете, Тирон ядосано я отблъсна.
— Алета! Не съм в подходящо настроение! Не можеш ли да разбереш това?
— Знам по-добре от теб, Тирон! — възрази тя, прилепвайки се отново като магнит и се отърка в тялото му. Плъзна ръце зад гърба и стисна задника му. — Тъкмо в подходящо настроение беше!
— Помислих си, че е жена ми! — изръмжа той.
— О, Тирон, никой няма да пострада, ако си те поделим. Не бъди чак толкова благороден! Стигаш и за двете ни!
Тирон хвана брадичката й и я принуди да го погледне в очите.
— Виждам, че трябва да ти го кажа открито, Алета, така че няма какво повече да си подбирам думите. Не ме интересува нищо, което ти би могла да ми предложиш, така че ако обичаш… просто се разкарай!
— Страхуваш се от мъжа ми! — обвини го Алета, неспособна да проумее, че той може да не я иска.
— Така е, не искам да си имам неприятности с него — мрачно се съгласи Тирон. — Но и от теб не искам нищо. Постарай се да ме разбереш! Между нас никога няма да има нищо, затова, ако обичаш, ме остави намира! И за в бъдеще гледай да не се приближаваш до мен!
Лицето на Алета се сгърчи от омраза и с леко кимване Тирон прие изражението й като знак на съгласие. Тя оправи с рязко движение полата си и се обърна към вратата, за да излезе гневно, но внезапно зяпна от изненада. Най-накрая беше съзряла жената, която от доста време стоеше до отворената врата. Възгласът на Алета незабавно привлече вниманието на Тирон и той видя съпругата си, която го гледаше с въпросително вдигнати вежди.
— Надявам се, че не ви прекъсвам. — Студената й усмивка показа, че това не я притеснява особено.
— Зиновия… аз… — запелтечи Тирон, надявайки се да не изглежда така виновен, както се чувстваше. — Аз… просто дойдох тук да се махна…
— Няма нужда да ми обясняваш — уведоми го тя с явна студенина. — Чух те как се караш с генерала и не можех да понеса погледите, които се насочиха към мен, защото всички чуха виковете ви.
Обърна се към Алета, която просто се вцепени под смразяващия поглед на зелените очи.
— Ако знаех, че тази жена ще е тук и ще бърка в панталона ти, щях да дойда по-подготвена. Всъщност тя можеше да стигне по-лесно до това, което очевидно иска, ако й беше казал, че бричовете ти се закопчават с копчета, а не с шнурове.
Тирон трябваше да се изкашля, за да потисне внезапно напушилия го смях. Ясно беше, че Зиновия е силно раздразнена от другата жена и много държи да подчертае съпружеските си права. Не пропусна и унищожителния поглед, с които изпрати излизащата Алета.