— Вероятно някоя нетърпелива обожателка? — отбеляза Зиновия с нервна усмивка. — Заради нея ли не се интересувате от мен, полковник?
— Не ставай глупава, Зиновия! Тази жена не означава нищо за мен! Дори не знам как е дошла в стаята, освен ако не ме е проследила и се е промъкнала, докато се миех. Бършех си косата и си помислих, че си ти, когато се лепна за мен.
Зиновия гневно скръсти ръце и като вдигна поглед към тавана, язвително отхвърли обяснението му.
— Е, щом си я сбъркал с мен, тогава няма защо да се притеснявам дали сте стигнали далеч, нали така? — Тя метна още един ядосан поглед към бързо смаляващата се фигурка и добави сухо. — Все пак май й доставяше удоволствие да те опипва… сякаш бе насърчена от реакцията?
Тирон отвърна с крива усмивка.
— Не всички жени са образец на добродетелта като теб, скъпа. Не й трябваше никакво насърчаване.
Отказвайки да приеме обяснението, Зиновия го сряза с презрително кимване и го остави да съзерцава гневното усукване на полите й, докато се отдалечаваше. На Тирон му хрумна, че с цялата си прехвалена хубост Алета Вандерхаут не можеше да се мери с жена му нито по изящество, нито по чар или красота.
Тази вечер Тирон сравнително рано пожела лека нощ на приятелите си, като укроти протестите им с довода, че на другата сутрин трябва да е в добра форма на службата си. Като прегърна жена си през раменете, той им махна за довиждане и я последва нагоре по стълбите.
Али ги чакаше в покоите, за да помогне на господарката си да се приготви за лягане. Двете жени се оттеглиха в съседната стая, а Тирон подготви униформата и снаряжението си за следващия ден. Търсейки нужните му оръжия и колани, той не се поколеба да нахълта при жените и внезапно зърна Зиновия напълно съблечена. Ръцете й бяха протегнати, за да облече нощницата, която й подаваше прислужницата. Али замръзна от притеснение, а всички страсти, които Тирон бе потискал с усилие на волята през целия ден и предишната нощ, отново го връхлетяха безмилостно. Той смотолеви някакъв неясен въпрос относно снаряжението си и почти не забеляза пръста на Али, който му сочеше една лавица, защото бе прекалено зает да съзерцава голотата на съпругата си. Най-накрая мина зад нея, взе това, за което беше дошъл, и на връщане отново получи възможност да разгледа Зиновия, преди нощницата да се спусне върху зашеметяващите гърди, гладкия млечнобял корем и съблазнителните бедра.
В спалнята Тирон бавно изпусна въздуха от дробовете си и свали бричовете. Опитвайки се да охлади ума и тялото си, той седна на пейката до леглото и се зае да подготви снаряжението си. Само с неимоверно усилие на стоманената си воля успя да отклони мислите си към нещо не така обременително, както гледката в съседната стая. Но когато Али си тръгна и жена му влезе в спалнята с нощница, която само подчертаваше извивките по тялото й и коса, падаща на блестящи вълни по раменете, самоконтролът му започна да се пропуква.
Зиновия сама беше в плен на особено настроение след посещението на Алета в тяхната спалня и краткото влизане в будоара й. Тогава беше усетила горещината на погледа му и се бе опитала да потисне глада в собственото си тяло, но като не успя, сега копнееше за неговото внимание и нямаше намерение да допусне повторение на предишната нощ.
— Кога ще потеглиш утре? — попита тя, спирайки до него, докато той лъскаше сабята си.
— Малко след изгрев слънце, но ти няма защо да ставаш. Свикнал съм да се оправям сам. Пък и Али каза, че Даша ще приготви в кухнята нещо за закуска и кошница с храна, която да взема. Вероятно ще се върна чак късно през нощта, така че няма нужда да ме чакаш.
— Нямам нищо против да те чакам — нежно промълви Зиновия, питайки се дали не бе глупаво да се надява, че той ще откликне на нейната близост.
Тирон се бе съсредоточил съзнателно върху задачата си и се опитваше да не гледа към нея. Все пак Зиновия беше в състояние да привлече погледа му, когато поискаше, а сега определено държеше на това.
Привидно небрежно тя плъзна пръсти по късите кичури коса на врата му, като го накара да се обърне със смайваща бързина.
— Косата ти е пораснала — шепотът й прозвуча като милувка. — Искаш ли да те подстрижа?
— Не тази вечер — отвърна той като в сън, загледан в топлите й зелени очи.
— Няма да ни отнеме много време — примоли се Зиновия, като прокара пръсти по светлите кичури на слепоочията и темето му. — Само едно-две клъцвания тук-таме, за да се подравни косата.
— Късно става, а аз трябва да си почина — отказа Тирон, а погледът му се плъзна по съкровищата, едва прикрити от ефирната зелена нощница. На фона на трепкащите зад нея свещи платът приличаше на воал от сгъстени пари, обвиващи тялото й, и сякаш нещо теглеше погледа на Тирон да проникне отвъд трепкащата мъгла и да се разходи из вълшебната градина на тялото й.