Внезапна остра болка прекъсна паузата и накара Тирон да подскочи от изненада. Оглеждайки се, той осъзна, че е порязал палеца си с острата като бръснач сабя.
— Гръм и мълния! — изрева той. — Дори не мога да си лъсна сабята, без да пострадам, когато стоиш наблизо. — Като й хвърли гневен поглед, той й нареди да се маха, без да обръща внимание на огорчението в погледа й. — Марш в леглото, преди да съм си отрязал нещо по-важно и да изпълня желанието на Алексей.
Преглъщайки напиращите сълзи, Зиновия бързо отиде на своята половина от леглото и седна на ръба. Оттам хвърли няколко унищожителни погледа към безучастния гръб на съпруга си, докато сърдито си решеше косата. Честото й подсмърчане накара Тирон най-накрая да избяга в гардеробната, за да не му се наложи да се извини за грубостта си и да я утеши с разкаян поглед.
Когато най-сетне се върна в спалнята, след като се беше измил и облякъл халата си, Зиновия лежеше скрита под завивките, дръпнати до брадичката й. С мълчанието си тя ясно показваше колко оскърбена се чувства от грубия начин, по който беше пропъдена. Тирон разбра, че тази нощ няма защо да се притеснява от изкушения, защото тя веднага потърси убежище на края на леглото. По всичко личеше, че не иска да има нищо общо с него, поне засега. Навярно Тирон трябваше да се радва, но всъщност всичко пак се бе объркало, Зиновия остана с впечатлението, че не иска тя да се доближава до него. Напротив, той се наслаждаваше на близостта й толкова силно, че искаше да извлече всичко възможно от нея и единственият начин, по който копнежите му можеха да бъдат удовлетворени, беше да я направи своя съпруга във всяко отношение.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ако преди Тирон Райкрофт се гордееше, че хвърля и последната капка от своята енергия в служба на царя, сега той не можеше да се похвали със същото. В опитите си да не мисли постоянно за Зиновия, англичанинът изразходваше много повече решимост и концентрация, отколкото за служебните си задължения. Откакто се бяха оженили и спяха в едно и също легло, Зиновия заемаше главно място в мислите му. Постоянната им близост създаваше безброй възможности, от които преди той охотно би се възползвал. Сега можеше да съзерцава младата си невеста в най-различни моменти, но бе принуден да извръща поглед и да потиска както надигащото се желание, така и чистата, неподправена радост просто да я наблюдава. Тъй големи бяха усилията му да изглежда безучастен и да отблъсква непрестанните атаки на изкушенията, че дори обмисляше дали да не се върне в старата си квартира, за да си почине малко, защото бе изчерпал почти всичките си сили. Ако гърбът му вече беше оздравял и силата му се бе възвърнала дотам, че спокойно да участва в открит бой, не би се поколебал веднага да тръгне да търси Ладислас, само и само да си спести мъката от поражението в своето собствено легло, особено тъй скоро след като беше имал глупостта да се обърне с такава молба към царя.
Тъй като нямаше намерение да хвърля сянка върху доброто име на жена си, като отиде да живее на друго място, той предпочете да хвърли себе си и полка в дълги изморителни тренировки, като се опитваше да изстиска своята сила и жизненост дотолкова, че да премине границата на изтощението. Само като изцедеше цялата си енергия, можеше да се надява донякъде, че ще успее да устои през нощта на прелестите на Зиновия. Доста го огорчаваше споменът затова как бързо бе откликнал на ласките на Алета, когато я беше сбъркал със Зиновия. Явно нямаше да устои на подобна съблазън, ако тя идеше от съпругата му.
Стана му навик да закусва рано с Наташа, която обикновено ставаше преди изгрев слънце. Сетне излизаше и се връщаше, когато останалите приключваха с вечерята. Сетне прекарваше някой и друг час в конюшнята, където хранеше и почистваше високия черен жребец, оставен от Ладислас, и светлокестенявия раванлия, който пазеше най-вече за демонстрации на ездаческото изкуство и за царските паради.
Накрая, след работата в конюшнята, Тирон се прибираше в къщата. Определено се нуждаеше от баня, но първо вечеряше в кухнята, където му прислужваха Даша и Зиновия. Колкото и да бе капнал от умора, не можеше да не забележи хубостта на жена си и благоуханието, което се носеше от нея, докато му носеше блюдата.
След вечерята той потопяваше натъртеното си тяло в банята и накрая се качваше в спалнята. Там се строполяваше върху леглото, за щастие прекалено уморен дори за да говори. Единствената отстъпка от негова страна пред съпружеските грижи на Зиновия беше да й позволи да намаже с мехлем гърба му, за да не остане обезобразен от белези. За тази процедура той смъкваше халата си и лягаше по корем на дюшека, след като Зиновия беше махнала чаршафа и завивките. Нежният масаж скоро го караше да се отпусне и още докато тя мачкаше стегнатите му мускули, дишането му постепенно ставаше по-дълбоко и равномерно и под грижовните й ръце той се унасяше в сън.