Именно в тези минути Зиновия започна да усеща удоволствието да бъдеш съпруга. Нямаше груби думи или укори, които да нарушат хармонията между тях. Макар още да не бе станала негова жена в истинския смисъл на думата, поне Тирон я даряваше с близостта и доверието, които бяха привилегия на съпругата. Доколкото можеше да прецени по сцената с Алета, на която бе станала свидетелка, той надали щеше да допусне друга жена толкова близо до себе си, че да докосва голото му тяло. Зиновия се чувстваше стоплена от непринудеността, с която той се остави на грижите й, макар да не му бе особено благодарна за продължаващото въздържание.
Към края на следващата седмица Тирон я изненада, като за разнообразие се върна сравнително рано. Тя беше в покоите им, когато го зърна да язди към двореца и след бърз поглед в огледалото хукна надолу по стълбите. Спря пред вратата и оправи забрадката, престилката и селската пола, която беше облякла тази сутрин, за да помогне на Наташа в домакинството. Сетне спокойно тръгна надолу по алеята и уж случайно хлътна в конюшнята.
Тирон не забеляза веднага появата й, защото съсредоточено сапунисваше опашката на лешниково-кафявия кон. Беше с гръб към нея и чак когато Зиновия дойде до яслите, той я зърна и се обърна. Както винаги лазурносините очи се плъзнаха по нея, оценявайки по достойнство фигурата й. Тирон продължи известно време разсеяно да изплаква сапунената пяна от опашката на коня, наблюдавайки с удоволствие жена си. Тя се усмихваше плахо, но изглежда желаеше да остане, макар под втренчения му поглед по бузите й бавно плъзна червенина.
— Рано се прибра — отбеляза Зиновия, като не можа да се сети за нищо по-подходящо. Нейният поглед също се спря с удоволствие на отвора на разкопчаната му риза, под която се виждаше бронзовата му гръд.
Тирон кимна към другия край на яслата, където беше оставил дървено ведро, напълнено до ръба.
— Можеш ли да донесеш онази кофа и бавно да я излееш върху опашката, за да я изплакна?
Зарадвана, че ще се доближи до него, Зиновия вдигна тежката кофа и прехапала устна, я домъкна до него. Разтвори широко крака, вдигна ведрото и изпълни нареждането на мъжа си. И тъй като гледаше него, вместо да наблюдава водата, тя не забеляза, че обувките й се мокрят и водата се просмуква през тъмните й чорапи. Чак тогава се наведе с недоволна гримаса и огледа подгизналите черни чехли.
— Я ми дай кофата — рече Тирон и протегна ръка към нея. — Мокриш се.
— Не, почакай! Просто ще си сваля обувките — отвърна Зиновия, като пусна ведрото. Отиде до другия край на яслата и махна мокрите чехли, сетне повдигна пола и смъкна чорапите си. Накрая затъкна края на полата и многобройните фусти в колана си, разкривайки доста от съблазнителните си крака.
Сега беше ред на Тирон да зяпа жена си.
— Ще настинеш ужасно — предупреди той, загледан в малките боси стъпала, които шляпаха във водата. — Сетне аз ще съм виновен, защото те помолих да ми помогнеш.
— О, но аз го правя с голямо удоволствие — побърза да отговори Зиновия, сетне сбърчи изящното си носле и предпазливо огледа каменния под на конюшнята. — Всъщност повече ме притеснява да не стъпя на нещо.
Тирон се засмя, докато рошеше конската опашка под струята вода от нейната кофа.
— Не знаех, че сте толкова гнуслива, мадам.
— Е, има неща, които деликатно се опитвам да отбягвам — призна Зиновия. — Едно от тях е стъпването в конски тор.
Тирон се разсмя на забележката й. Никога не беше предполагал, че миенето на една конска опашка може, да се окаже толкова приятна работа. Зиновия, изглежда, искаше да му помага с всички сили, докато той почистваше и решеше двата коня. През това време те можеха да се отпуснат и да се насладят на хармонията, която се възцари между тях.
Преди да духне свещта на последния фенер, който висеше до яслите, Тирон зърна гнусливия поглед на жена си към покритата със слама пътечка към вратата. Това го накара да се усмихне развеселено, но все пак се смили над нея и предложи, след като пъхне чехлите и чорапите в джоба на престилката си, да се качи на ниската пейка, откъдето за нейно огромно удоволствие я качи на гърба си.