— Не са ме носили така от дете — рече тя, заливайки се от смях. Очарователна като девойче, лудуващо заедно с баща си, тя прегърна врата му и му прошепна на ухото: — Гледай никой да не ни види, Тирон. Могат да разберат неправилно липсата ми на свян.
— Това ще си остане наша тайна, мадам — отвърна той, като й хвърли лукава усмивка през рамо.
— Добре! — тя се усмихна възторжено и внимавайки да не се допре до разранения гръб, притисна по-здраво врата му. Дясната й ръка се плъзна в отвора на ризата и пръстите й заиграха небрежно с лявото зърно на гърдата му, докато тананикаше тихичко някаква детска песничка на руски, която прозвуча почти като гукане до ухото му.
Сетне настроението й се смени, тя отново се разсмя и като разпери голите си крака от двете му страни, раздвижи пръсти, наслаждавайки се на разходката. Като се надвеси над ухото му, тя закачливо прошепна:
— Дали за мъжете е също толкова забавно да яздят коне, както ми е на мен да яздя теб?
Тирон бе изоставил благоразумните си задръжки някъде по пътя и сега я ощипа отзад, което накара яхналата го немирна фея отново да се закиска.
— Успокойте се, мадам — призова я той през смях. — Наближаваме къщата и с вашето кикотене ще накарате всички да се залепят за прозорците.
— Жалко, че в градината е толкова студено — прошепна тя в ухото му, като си спомни за първото й приключение там. — Бих искала да видя мястото, където щеше да ме вземеш, ако бяхме останали да се любим.
Свенливата покана не мина незабелязано и Тирон вече търсеше някое удобно място да довърши започнатото тогава, когато видя Наташа да им се усмихва от вратата. По внезапния порив на неприязън към нея той осъзна, колко близко бе до фаталния миг да забрави за своето решение и да се люби с жена си. Като потисна раздразнението си, той привлече вниманието на Зиновия към чакащата ги болярка.
— Откриха ни, мадам.
— Жалко — разочаровано въздъхна Зиновия. — Тогава бяхме тъй близо до пълното съединяване… а сега се опасявам, че никога няма да завършиш започнатото.
Тирон остави забележката й без отговор, тъй като Наташа идваше да ги посрещне. Но в себе си той често се беше питал как ли щяха да се стекат по-късно събитията, ако онази вечер беше успял да я лиши напълно от невинност.
По-късно същата вечер, когато се готвеха да си лягат, той между другото й подхвърли, че на следващата сутрин в Кремъл ще има военен парад и много стрелкови полкове ще покажат уменията си пред царя и чуждестранните му гости. Тъй като Тирон беше един от основните организатори на парада, който беше станал почти традиционен, той и неговите хора щяха да имат много голямо участие. Зиновия беше поканена заедно със съпругите на другите офицери и тъй като щеше да бъде допусната и всякаква публика, можеше да вземе и Наташа или когото поиска.
— Дори Али може да дойде — добави Тирон и се усмихна на прислужницата, която веднага дотича до вратата на будоара, за да чуе. — Много от жените на офицерите ще доведат дойките и бавачките на децата си. Предполагам, че Али ще се радва да поизлезе.
Като видя щастливата усмивка на прислужницата, Зиновия го укори развеселено:
— Е, милорд, съмнявам се дали вече ще мога да я удържа далеч от парада.
— Ще пожелаете ли нещо, преди да си легнете, милорд — попита усърдно ирландката, проявявайки обичайната си благосклонност към него.
— Благодаря ти, Али, но засега имам всичко, което ми трябва.
— Тогава ви пожелавам лека нощ, сър и същото и на вас, господарке. — Тя си тръгна с обичайната си забързана походка, като на врата се обърна, за да смигне за последен път на Тирон.
— Навярно вече си разбрал, че Али те обожава — отбеляза Зиновия, докато си сваляше халата. Покатери се в средата на леглото и, седнала на пети, се загледа как той лъска военното си снаряжение за парада на следващия ден. — Постоянно я глезиш и вече стана почти нетърпима.
Тирон бавно окачи жакета си на гърба на стола и като вдигна поглед към жена си, повдигна въпросително вежди.
— Какво прави тя, та така те дразни?
— Изобщо не се замисля дали няма да ме изостави в труден момент, когато хукне да ти угажда. Така си е! Дори не може да говори за нищо друго, освен за теб!
— Разбирам — устните му потрепнаха развеселено. — Мога да си представя колко дразнещо може да бъде това, мадам.
Зиновия намираше за най-неприятно непрестанното натякване на прислужницата да обръща още по-голямо внимание на мъжа си. Как можеше да бъде образцовата съпруга, в каквато искаше да я превърне Али, когато Тирон почти не й обръщаше внимание?
— Започвам да си мисля, че двамата сте се съюзили зад гърба ми. А сега и Наташа взе да се застъпва за теб, след като вероятно си я наредил сред обожателките си. Всъщност Даша ми докладва, че сте си създали навика да закусвате заедно. Мога само да гадая каква пакост ще се роди от това. Сигурно заговорничите зад гърба ми.