— Положението ви сигурно не е чак толкова лошо, колкото го обрисувате, мадам. Али и Наташа винаги са ви били верни и добри приятелки.
Подготвяйки се за обичайния сеанс по превързване на гърба му, Зиновия беше наредила множество мехлеми и чисти кърпи на един поднос до леглото. Чакаше го само да отпусне стройното си тяло до нея, но Тирон се бавеше, отпивайки малки глътки от чашата с греяно вино, която тя му беше наляла. Наслаждаваше се на прелъстителната гледка, която се разкриваше пред него. Тъмните къдри бяха разплетени и падаха свободно на меки вълни по раменете и гърдите й, прикривайки това, което само се подчертаваше от прилепналото дантелено деколте. Свещите хвърляха топла светлина зад нея, която проникваше през тънката батиста и очертаваше силуета й, така че Тирон едва сдържаше надигащото се желание да я хвърли на леглото.
Този следобед се оказа последната капка, която преля чашата на неговото търпение към собствената му глупост. Писнало му беше от тази детинска игра на въздържание, която беше започнал сам и реши да потърси подходящ начин да я приключи. Може би по-почтено би било преди да се люби с жена си да отиде при царя и да му признае, че е променил отношението си към нея и иска да оттегли молбата си. В такъв случай може би нямаше да се чувства занапред човек, който безславно се е поддал на женските съблазни и е станал техен роб. Все пак не беше сигурно дали ще успее да получи аудиенция при царя, преди стените на въздържанието му да се пропукат, защото именно натам вървяха работите този следобед.
— Не знам дали не трябва да се притеснявам заради вашите закуски с Наташа призори.
Въпреки дружбата си с болярката Зиновия беше уязвена, задето Тирон не бе приел нейното предложение да му прави компания сутрин, докато охотно сядаше на масата с по-възрастната й приятелка.
— Защо? — изгледа я учудено Тирон.
Зиновия сви рамене, без да се усмихва.
— Когато една жена е хубава като Наташа, възрастта няма значение. Освен това девет години не са чак толкова много. По всичко личи, че ти предпочиташ нейната компания пред моята.
— Това предположение е крайно пресилено, Зиновия — каза успокоително Тирон, като се чудеше дали да вярва на ушите си. Как изобщо можеше жена му да си помисли такова нещо, когато той през целия си живот не бе изпитвал такава буря от чувства, каквато тя бе вдигнала в душата му? През целия си брак с Анджелин, дори когато най-силно я обичаше и мразеше, тя не бе успявала да плени мислите му дотам, че да го кара да се страхува от нейното влияние. А това се случи със Зиновия още от първата им среща. Когато го бе изоставила в гората, след като й бе помогнал да избяга от Ладислас, той я проклинаше заради безотговорността и неблагодарността й. Откакто се ожениха, враждебност, озлобление и неприязън, а понякога и откровена омраза се намираха в непрестанна борба с неуловимите, но могъщи сили на страстта и нежността. Напомни си, че тя е негова жена и че тъкмо сега, когато всичко, за което беше копнял, можеше да се осъществи просто като протегне ръка… той беше предпочел да се отдръпне.
— Ако пък те тревожи какво си говорим с Наташа, Зиновия, тогава няма от какво да се страхуваш. Също като Али, ние се придържаме към една тема говорим единствено за теб. — С чаша в ръка той махна към нея, за да подчертае думите си. — Като лавирам между Али и Наташа, научих вероятно повече, отколкото знае всяка от тях поотделно. Както ми каза Наташа, ти явно си успяла да отблъснеш успешно доста ухажори, да не говорим за множеството високомерни френски дипломати, които са допуснали грешката да те сметнат за неграмотна рожба на руските степи.
Зиновия раздразнено сви рамене.
— Значи вече трябва да ме разбираш доста по-добре — отбеляза сърдито тя. Не й харесваше охотата, с която Наташа разказваше стари премеждия, които още я ядосваха. Тя не се церемонеше с надутите пуяци, които я оглеждаха похотливо и се опитваха да й кажат някоя и друга саката фраза на руски, докато подхвърляха на приятелите си бележки на френски относно скандалното поведение на руските болярки, които се къпели с непознати мъже в обществените бани. Несъмнено тези господа се надяваха да имат подобни изживявания с нея, но на отличен френски тя им обясняваше, че не разбира техния неграмотен руски, а сетне на перфектен английски споделяше с Наташа, че според нея те са просто простаци от някое село, които никога преди не са си подавали носа извън Франция. Знаеше, че много от тях разбират английски и това й позволяваше да нанесе последния удар върху прекомерно раздутото им самочувствие.