— Пътищата, по които се движи умът ти, са прекалено сложни, за да ги разбере прост човек като мен, мадам — отвърна Тирон. — Но пък може би аз не съм единственият, когото озадачаваш. Струва ми се, че понякога успяваш да объркаш напълно и Наташа, а позволявам си да предположа — и самата себе си.
Зиновия се замисли за няколко секунди, преди да си признае тази слабост.
— Наистина, не винаги успявам да разбера истинските си чувства. Случвало се е да уважавам някой човек и дори да съм привързана към него, докато в един момент той не се опита да си открадне целувка или някакъв нежен отговор. Тогава усещам как бодлите ми щръкват и трябва да положа усилия да прикрия отвращението си, за да не разруша самочувствието на този, когото някога съм ценила. Някои обаче успяваха да забележат спада в ентусиазма ми и подигравателно ме нарекоха Снежна царица. — Тя направи с изящните си ръце театрален жест, сякаш призоваваше небето за свидетел на тази несправедливост. — Снежната царица не знае що е милост, оплакваха се те, уязвени в гордостта си. Казваха, че съм била прекалено студена и дръпната!
Тирон бе по-скоро склонен да смята обратното. Зиновия беше прекалено топла, жива и съблазнителна, за да може дори да си помисли да й припише тъкмо тези грехове.
— Искам да те попитам, мадам. Това отвращение, за което спомена… — той я наблюдаваше внимателно, докато задаваше въпроса — изпитваше ли го също по отношение на мен?
Лицето на Зиновия мигновено омекна и на устните й грейна развеселена усмивка.
— Не, милорд, и това си е чистата истина. След първата ни среща в банята бях сигурна, че си простак, но за дълбоко свое съжаление не успях да те изхвърля от ума си. Макар не по моя воля, ти царуваше над сънищата ми. Дори сега се улавям, че понякога те сравнявам с другите мъже, но се боя, че никой от тях не може да се равнява с теб.
Тирон беше изненадан от странния начин, по който реагира сърцето му при нейния отговор. По цялото му тяло се разля приятна топлина, която смекчи раздразнението му и го накара да промени мнението си по ред въпроси. Но все още бе предпазлив, боейки се да не бъде измамен.
— Правиш ми много мил комплимент, Зиновия. Като се има предвид колко хора са се домогвали до ръката ти, трябва да бъда много поласкан от твоите думи. Но от друга страна, теб изобщо не те беше грижа за раните, които ми нанесе с интригите си.
Зиновия по погледна умолително, тъй като не искаше да завършват деня с поредния скандал. Тирон нямаше нужда да бъде увещаван с думи, когато тези дълбоки зелени езера излъчваха такава топлота и нежност. Той въздъхна примирително в знак, че се отказва от темата и остави чашата си. Като смъкна халата, той се извърна да го хвърли върху близкия стол без да забелязва одобрителния поглед на младата си жена.
През последните дни Зиновия можеше свободно да масажира гърба му както намереше за добре, но все повече я завладяваше желанието да докосва и гледа целия мъж. В крайна сметка той беше неин съпруг, а специално тази привилегия той й беше дарил още преди да застанат пред олтара. Сега копнееше да си възвърне това право.
Когато Тирон се обърна пак към леглото, веднага забеляза къде точно е вперен погледът на жена му. Посегателствата на Алета към неговата личност не бяха по-възбуждащи от тези любопитни зелени очи, които дръзко го оглеждаха. С усилие нормализира дишането си и я подразни:
— Ако моята голота те притеснява, Зиновия, може би ще трябва да си слагам нощница.
Зиновия надменно вирна брадичка и срещна предизвикателния му поглед.
— Ако не си изтрил от паметта си този ден, може би ще си спомниш, че веднъж вече ми разреши да те гледам целия. Притеснявам ли те, като гледам? — Очите й бавно се плъзнаха надолу и тя доволно отговори. — Аха, виждам, че те притеснявам. Всъщност, милорд, ти, изглежда, си крайно податлив. Може би наистина трябва да носиш нощница, щом погледът ми те възбужда толкова лесно.
С крива усмивка Тирон отхвърли предложението й. Дързостта й само го разпали още повече и направи въздържанието още по-мъчително.
— Няма да сложа женска дреха, за да прикрие този очебиен знак за незадоволена страст, мадам. Нека той ти напомня за твоите коварни планове да ме лишиш от мъжеството ми.
Раздразнена, че той отново се връщаше към намерението й да го съблазни, Зиновия го сгълча:
— Несъмнено си подвил опашка от страх, сър, щом така бързаш да смениш темата…
— Не става дума за опашката ми — засмя се Тирон. — Нито пък съм я подвил от страх.