Ако разговорът и очевидния й интерес към темата не му бяха така приятни, отдавна щеше да го е прекратил. Но се чувстваше странно възбуден от нейното любопитство и нямаше желание да се прикрие от погледа й, затова седна на леглото до нея.
— Все пак съм склонен да се съглася с теб, мадам, що се отнася до последните дни. Всичките ми мисли се въртят напоследък около това нещо.
Зиновия затвори за миг очи, опитвайки се безуспешно да си възвърне дързостта. Когато ги отвори отново, тя посочи с брадичка обсъжданото място и отвърна иронично:
— Видях достатъчно, съпруже мои, за да знам, че си воден най-вече от похотта си. Така си беше от самото начало, когато ме сграбчи в басейна.
— Да съм те сграбчил? — Русолявата вежда предизвикателно се повдигна. — Просто се опитвах да те спася от удавяне.
— Ако не беше ме наблюдавал скришом, нямаше да има такава опасност — дръзко възрази Зиновия.
— Но никой не би могъл да устои на гледката, така че не ми и хрумна да се лишавам от щастливата възможност да ти се порадвам.
— От самото начало ме преследваше, за да получиш разрешение да ме ухажваш. А сега се дърпаш от брака, сякаш си жертва на чудовищна несправедливост. Но доколкото мога да забележа, сър пострадала е само гордостта ти. Страхотно си оскърбен, защото си въобразяваш че си бил измамен, но кажи ми, любими мой съпруже, каква е разликата между нас? Ти ме искаше за свое удоволствие, докато аз бях в голяма беда. Бях готова да ти дам онова, което искаше най-много, за да постигна и своята цел.
— Уличниците правят същото — грубо заяви Тирон, чието добро настроение се беше изпарило пред нейните доводи. Очите му застрашително потъмняха, когато срещнаха смаяния й поглед. — Не играеше ли играта си за лична изгода?
Зиновия ахна от обида.
— Аз не съм уличница, сър!
Гневният отговор изглеждаше отдавна готов.
— Не мадам, само девица със сърце на уличница!
— Оскърбяваш ме до дъното на душата ми! — оплака се Зиновия в чийто очи застрашително се събираха сълзи. — Без никакво основание! Знаеш, че не съм била с никого другиго, освен с теб!
Тирон отново се съгласи.
— Така е, но трябваше да отблъсквам ухажорите ти с всички сили, иначе те щяха да ми видят сметката! Те са като глутница побеснели хрътки, подушили разгонена кучка. Да вярвам ли, че не си ги насърчила поне малко?
Зиновия го зяпна, занемяла за миг от ярост, но гласът й бързо се възвърна и тя гневно отхвърли обвинението:
— Никога не съм го правила!
— Ти ме насърчаваше!
— Ти ме искаше!
— Да! Така е! Но кажи ми, мадам, след като съм лишен от способността да чета мислите ти, защо избра точно мен сред всички тези мъже, които те обикаляха? Всеки от тях с удоволствие би ти направил тази услуга, но ти се обърна специално към мен! Можеш ли да обясниш мотивите си? Майор Некрасов щеше да те люби и после охотно да се ожени за теб… — подигравателно допълни, той.
— Докато ти беше по-склонен да получиш удоволствието си и после да избягаш, преди да платиш дължимото — отвърна Зиновия с гримаса на отвращение.
— Жено, ти изобщо не ме познаваш!
— Така е!
— Не сменяй темата! Не можеш ли да ме обясниш защо избра точно мен?
Зиновия гневно поклати глава, при което дългите меки къдрици се усукаха около раменете й. Отново се опита да му обясни.
— От самото начало ти искаше само да спиш с мен, докато майор Некрасов никога не си позволи подобно държание към мен.
Отговорът й определено отговаряше на истината, но разкриваше само част от нея. От самото начало вниманието на Тирон я вълнуваше далеч повече, отколкото чувствата на майора. Как не можеше да разбере, че именно привързаността й към него бе изиграла решаваща роля в избора?
Тирон я изгледа намръщено, недоволен от отговора.
— Никога не съм ти отправял неприлични предложения, преди ти да ме остави с впечатлението, че желаеш да чуеш подобно нещо от мен.
— Така е, но ясно ми показваше какво имаш наум. Непрекъснато повтаряше, че искаш да ме ухажваш.
— Само аз ли съм ти казвал такова нещо?
— Ти беше най-настойчивият.
— Така значи! Избрала си ме, само защото съм бил най-настойчивият, а сякаш не си спомняш за оплакванията си срещу княз Алексей и Ладислас. Щом те така тичаха подире ти, мадам, склонен съм да повярвам, че е имало и други.
— Какво искаш от мен? Кръв ли? — извика отчаяно Зиновия и се хвърли по очи на възглавницата, без да продума повече.
Тирон умишлено я беше измъчвал, като се надяваше да чуе нещо съвсем друго и отговорите й далеч не успяха да го успокоят. Гневно хвана подноса с мехлемите и го тръсна на нощната масичка, сетне се протегна към ръба на леглото, за да постели обратно чаршафите.