Зиновия чуваше гневното му, учестено дишане. С предпазливостта на човек, легнал до опасен звяр, тя се отдръпна бавничко до старото си убежище на ръба на леглото. Мина близо час, без да им стане по-леко и на двамата. Той се въртеше и мяташе неспокойно между завивките, докато накрая Зиновия не се надигна на лакът и не го погледна.
— И двамата няма да можем да заспим така ядосани един на друг, а утре те чака тежък ден. Ще ти стане ли по-добре, ако намажа раните ти с мехлем?
— Не! — отвърна грубо Тирон, защото й беше наистина ядосан, че отново е раздразнила всички болезнени спомени, към които предпочиташе да не се връща.
Огорчена от възцарилото се отчуждение, Зиновия се отпусна на гръб и прикри очите си с ръка, без да се опитва да спре сълзите, които се стичаха по бузите й. Ако не се боеше, че отново ще бъде отблъсната така грубо, можеше да му даде отговор, който щеше да го смае. Но сякаш нищо не можеше да запълни пропастта, зейнала между тях.
Като осъзна колко груб и гневен беше отговорът му, Тирон се надигна, за да й се извини за лошото си настроение. Видя ручейчетата по бузите й и разбра, че се е държал с изискаността на великан людоед. Болеше го да я вижда разплакана и с тежка въздишка призна пред себе си, че е права. Нямаше да заспи, докато не се помирят.
Като се плъзна по-близо до нея, Тирон въпреки нейната съпротива повдигна ръката от очите й, сетне я прегърна, загледан в извърнатото й лице.
— Зиновия, извинявай. Не исках да се държа така грубо.
Протегна ръка и внимателно избърса с пръст малките ручейчета, които се спускаха по бузите й, измъчван от угризения за недостойното си поведение. Горещият му дъх лъхна лицето й, докато я наблюдаваше надвесен над нея. Но тъмните мигли само потрепваха от усилието на Зиновия да ги задържи затворени.
— Не можеш ли да разбереш, Зиновия, че след като те исках и копнеех така отчаяно за теб, не можах да понеса мисълта, че само си искала да ме използваш за малко, преди да ме изхвърлиш като ненужна вещ? Няма как да разбера дали мога да се доверя на чувствата си, когато съм с теб. Анджелин също се закле пред олтара да ми бъде вярна, а сетне…
Зелените очи се разтвориха ужасени и Зиновия се отдръпна като ужилена. Балансирайки на ръба на леглото, тя го погледна, внезапно прозряла всичко и забравила за сълзите.
— Значи казваш, че си женен за друга? — Тя размаха юмруче във въздуха, предупреждавайки го да не се доближава, когото той се пресегна да я притегли обратно на леглото. Гневен вик се изтръгна от устните й. — Ти ме измами! Накара ме да повярвам, че не си женен! И през цялото време се правеше на оскърбен, докато всъщност ме лъжеше и мамеше!
— Зиновия, не е това, което си мислиш! — Разбрал страховете й, Тирон стана и отиде до нея, за да я прегърне, но тя се дръпна и го погледна с омраза и отвращение.
— Да не си ме докоснал, лъжецо!
— По дяволите, Зиновия, чуй ме! — изръмжа Тирон и като хвана ръцете й, леко я разтърси, принуждавайки я да го изслуша. — Преди доста години бях женен в Англия, но жена ми умря преди да дойда тук! Ти си единствената ми жена сега!
Изгарящата болка, която беше пронизала цялото й тяло, примесена с ужаса, че е била коварно измамена, бавно започна да утихва. Постепенно й олекна, сякаш животът отново се връщаше в нея, след като е бил безвъзвратно изгубен.
После се появи нова мисъл и Зиновия пак внимателно огледа слабото, хубаво лице на Тирон.
— Ти си човекът, за когото разказа неотдавна, нали? Мъжът, чиято жена му изневерявала…
Болезнени бръчки се появиха на обветреното му лице, когато призна:
— Да, аз съм.
— Как би могла някоя жена да ти изневери? — попита смаяна Зиновия. Не можеше дори да си представи, че дори и най-изпаднала уличница би могла да тръгне след друг, щом е омъжена за него.
Като се върна на своята половина от леглото, Тирон пъхна ръка под главата си и се облегна на възглавницата. Остана така, загледан в балдахина над тях, докато Зиновия не седна до него. Усещайки погледа й, той най-накрая отговори неохотно с крива усмивка.
— Анджелин беше по-млада от теб, когато се оженихме. Ако беше жива, сега щеше да е на твоите години. Дори преди да й разрешат да има кавалери, мъжете се въртяха около нея и чакаха на опашка за ръката й. Помагаше й това, че баща й беше богат и й беше определил щедра зестра. Като порасна, тя отиде в двора и прекара много време сред тамошните донжуани. Нали разбираш, родителите ни бяха съседи и аз я гледах как расте, като все си мислех, че е още дете. Веднъж ме срещна, докато ловувах и дойде да си поговорим, може би за да ми покаже, колко е пораснала. Беше остроумна, очарователна, красива, всичко, което един мъж би могъл да иска. Каза ми, че още като дете мечтаела един ден да стане моя жена и че си поставила за цел да ме спечели, след като наблюдавала отстрани моите връзки с течение на годините. Зае се с това с всички сили и накрая аз не устоях и поисках ръката й. Оженихме се, без да си помисля, че би могло да й доскучее да стои сама по време на честите ми отсъствия, след като беше свикнала около нея да се върти цял рояк придворни кавалери. Знаеш останалото. През третата година от брака ни тя започнала да ми изневерява в мое отсъствие. Любовникът й охладнял към нея, след като му казала, че ще имат дете. Надсмивал й се, че му е повярвала, и се хвалел пред другите за подвига си и за копелето, което й направил. Върнах се у дома и заварих Анджелин да се опитва да скрие състоянието си от хората, макар бременността й да беше вече доста напреднала.